Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТАНИМИР ВИДЕВ.
Живописта - провокация и емоция

Елена Владова

web

Станимир ВидевСтанимир Видев е един от водещите художници в Пловдив, където живее и работи. Роден е на 27.03.1957 г. в село Баня, Пловдивско. Завършил е Художествена гимназия в Казанлък, а през 1984 г. - живопис в НХА в класа на професор Добри Добрев. Освен на СБХ е член и на обществото на художниците към фондация “Филипополис”. Носител е на наградата “Пловдив” за 1997 г. и на наградата “Ромфея” за 1997 г. Някои от множеството му изложби досега са в галерия “Шипка” 6, София (1985, 1986 г.), Пловдив (Балабановата къща, 1986 г.), Германия (Български културен център, 1988 г.), галерия “Досев” (София, 1990 г.), галерия на СБХ-Пловдив (1991, 1992), галерия “Сънарт”, (Пловдив, 1996 г.), Скопие (Културен център, 1998 г.). Сред колективните изложби, в които е участвал, е “Музиката на пейзажа” (Пловдив, галерия “Лукас”, 1998 г., заедно със Светлин Русев, Енчо Пиронков, Милко Божков, Георги Баев, Ванко Урумов, Чавдар Пашев, Володя Кенарев и Румен Жеков, “Рожен 2000” (Пловдив, галерия “Дяков”, 2000 г. - 12 български художници, сред които и Ангел Василев, Васил Стоев, Георги Божилов - Слона, Димитър Киров, Недко Итинов, Атанас Хранов, Стоян Куцев, Пламен Русев, Илия Желев, Вълчан Петров, Румен Жеков). Сред последните му изяви е и миналогодишната му съвместна експозиция със скулптора от Ловеч Красимир Ангелов-Макраса (Пловдив, галерия “Бараците”). Показвал е платната си и във Франция, Малта, Швейцария, Гърция, САЩ, участвал е в пленери в Смолян, Пловдив, Вършец, Ловеч, Прилеп (Македония).

Станимир Видев е художник, който не се страхува от провокацията. “Много често подписвам една картина, когато съм най-несигурен, че е станала. Рисуването е провокация, провокация е и целият живот. Иначе не би било интересно”, казва художникът. Впечатлението, което създава едно негово платно, е, че е станало от само себе си, без техническата намеса на човек, който е прекарвал часове пред него и е наслоявал маслените бои. А това става (както обичат да се изразяват художниците), когато занаятът е така добре овладян, че е безсмислено да го вадиш на показ умишлено. Останалото се е превърнало в игра - на светлини и цветове.

Живописта на Станимир Видев е изключително емоционална.

За да я усетиш, трябва да умееш да се вглеждаш. Без да се стреми към изграждането на композиционни центрове (един или повече), художникът успява само чрез умелото боравене с цветовете да постигне няколко плана и някъде сред тях да скрие един, но важен детайл, който в първия момент можеш и да не забележиш.

Станимир Видев е и от онези художници, които не ревнуват творбите си. “Картината е по-силната, тя си има свой собствен път, но това означава, че аз продължавам да живея”, казва художникът.

Със самостоятелна изложба - изцяло морска, в галерия “Теди” Станимир Видев напомня за себе си във Варна след няколкогодишно отсъствие. Живописните му платна са рисувани тази година, специално за изложбата тук. Сигурно и това е поредната му лична провокация - да покажеш своето море там, където се намира самото море.

Философия на картината (и живота)

Една картина става тогава, когато достатъчно си уморил платното и палитрата; при мен - между петия и седмия път при поставянето й на статива. Неведнъж ми се е случвало да разваля изцяло една картина и да направя съвсем нова или пък да я обърна обратно и да видя, че е готова. Рутината е най-пагубна за живописта. Когато нещата започват да стават много лесно, трябва да се спреш и да погледнеш отстрани. Картината става, когато се съмняваш, че е станала. Мисля си - не случайно, че между нас, художниците, комарджиите са толкова малко. Самото рисуване е провокация.

Картината си има свой живот, свойството да се променя за кратко време - като светлината. Когато някой я хареса или попадне точно на човека, на когото трябва, става по-хубава. Една картина винаги е точно за един определен човек. Стотици мои платна вече са някъде у различни хора и живеят своя живот. Те са по-силни от нас. Може би заради това не обичам да подреждам в ателието си работите си като за изложба.

Картината става с трупане на емоции, а не с трупане на опит; тогава, когато е нарисувана честно, без да си мислиш, че трябва да я изложиш или продадеш, макар че и това е важно. Искам винаги да съм максимално честен към изкуството си, предпочитам да го изгладувам, отколкото да правя нещо, което не чувствам. Защото всичко е въпрос на чувстване. Живописта е нещо много лично. Аз подхождам много емоционално, в състояние съм от един квадратен дециметър да перобърна цялото платно; от море да направя жътва, но това не е бракониерство. Истинският художник не може никога да е един и същ. Той се променя, уморява, влюбва, разлюбва... Художникът е едновременно и дете, и възрастен, между тях е играта.

Акварелът

е тънкото изкушение за Станимир Видев. “Ако маслената живопис означава наслояване и отнемане, за да постигнеш светлината, акварелът означава да запазиш светлината в белия лист докрай. Акварелът е много сериозна техника, към която трябва да се подхожда със страх”, казва художникът.

За изложбата си във Варна

Исках изложбата ми да има изцяло морски привкус. Не е задължително винаги и навсякъде да рисуваш тепетата в Пловдив. Някои от картинита са правени a la prima. Морето усещам най-добре в квадратен формат, макар че за мен форматът няма значение. Факт е, че с по-голяма лекота правя по-големи формати. Докато рисувах, си мислех все за морето, но не за конкретни неща - маринистиката си е имала точни изисквания в началото на века. Важно е чувството, никой не може да ти каже как трябва да рисуваш морето. Във Варна си струваше да дойда и за да видя, че от едната страна на кея морето е зелено, а от другата - синьо.

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 30. 01. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.