СТОЯН ЯНКУЛОВ - СТУНДЖИ, ПЕРКУСИОНИСТ:
"Смесването в музиката е Вселена, която не може да бъде изчерпана"

Елена Владова

web

Стоян Янкулов е роден през 1966 г. От 12-годишна възраст започва да ходи с баща си, акодреонист, пo сватби, където му акомпанира на тъпан и овладява инструмента. За стила му музиковедите казват, че е уникално съчетание от различни перкусионни техники. Днес Стоян Янкулов е може би най-утвърдилият се наш перкусионист, чието име се свързва с участие в ралични по жанр музикални проекти и стилове музика. През това лято Стоян Янкулов бе два пъти на варненска сцена - с проекта “Балкански коне” и на джаз фестивала.

- Все по-често музиканти като Вас, които имат възможността да пътуват непрекъснато, не говорят за различни по жанр музики, а за световна музика изобщо.

- Все още може да се говори за отделни жанрове, защото профилирането си съществува във всички стилове - и в рока, и в джаза, и в поп музиката. Но музиката вече масово се развива в посока на обединяване и смесване и то най-вече с фолклора във всички жанрове. Той се намесва навсякъде и изпълнява обединителна функция, обгръща всичко и го прави като едно цяло. Считам, че това се дължи главно на търсенето на нещо по-интересно и уникално и същевременно по-близко до хората. А фолклорът е това, което е най-близо до тях.

- Вашият път в музиката започва оттам.

- Аз съм закърмен с народната музика. Още от малък съм слушал баща ми вкъщи, който е акордеонист. Тогава започнах да му акомпанирам, докато се упражняваше. По този начин се разви отношението ми към фолклора. Затова не омаловажавам сватбите като начин за упражнение и развитие, защото те са вид школа. Свиренето на сватба за мен бе навремето като отиване на училище. Там имах възможност да експериментирам както в равноделни, така и в неравноделни размери. То бе за мен нещо като тренажорна и съм много благодарен, че съм имал възможността да го правя. Съжалявам, че от доста време съм се откъснал от този начин на свирене и ми се иска това отново да ми се случи. Сега непрекъснато съм зает с други неща и не ми остава свободно време.

- Докъде може да достигне смесването в музиката?

- То е достигнало докъдето трябва, но може още само да се развива. Граници няма, това е една Вселена, която не може да бъде изчерпана.

- Освен в “Балкански коне” кои са другите проекти, в които сега участвате като музикант?

- Записваме нов албум със “Зона С”, участват и различни гост-музиканти като Ямарт Тиам от Сенегал. С него миналата година свирихме заедно на джаз фестивала в Банско и записахме в студио няколко неща. Новият албум ще се получи интересен и заради гостите, но нека имената на останалите да останат изненада. Все още нямаме срок за излизането на албума, всеки от нас е зает с много други неща. Така става, че всички от “Зона С” участваме в записите на албумите на други музиканти, а не ни е останало достатъчно време да довършим нашия. Може би през септември-октомври ще го завършим като запис в студио.

След края на джаз фестивала имаме концерт във Виена с Анатолий Вапиров. През есента ми предстои доста голямо турне из Германия с трио “Зиг-заг”. С тях ще имам и един концерт в Ню Йорк. През декември ми предстои концерт със “Зона С” в НДК. Работи се и върху промоция на най-новия диск с участие на Теодосий Спасов и Мистерия на българските гласове, която трябва да бъде съпроводена с турне.

- Доволен ли сте от участието си в “Балкански коне”?

- В този проект, както е известно, участват музиканти от всички балкански страни и всеки от нас е коренно различен интерпретатор. Обединява ни мястото, където живеем. В музиката на балканските страни има много сходни ритми, орнаменти и мелодични линии. Оттук започва и нашето творческо предизвикателство - колкото и да се различаваме един от друг, толкова се чувстваме и близки, защото имаме общ музикален език. В неговата основа стои фолклорът на страните ни. Всеки един от музикантите, които участват в проекта, е достатъчно добър и дисциплиниран професионалист и много добре му е ясно, че хубава музика се получава чрез обединяване на възможносттите, а не чрез самоизява. Този принцип важи и за всички останали области в музиката. Ние даваме добър пример за това, че хубавото се получава с обединяване.

- Защо, според Вас, “Балкански коне” се създаде толкова късно?

- По-добре късно, отколкото никога. Според мен се дължи на това, че ние все още нямаме традиция в областта на музикалния мениджмънт, а доскоро такива хора напълно липсваха. В другите страни има традиция в организирането на големи концерти и проекти, има и здрави закони в областта на музиката. Но фактите показват, че и у нас започнаха да се появяват добри организатори и нещо започна да се случва, и то благодарение на тях. Един музикант може да е много добър, но ако няма кой да го лансира и да работи за него, той ще си свири вкъщи. Музикантът не може да е търговец.

- Има ли чужд ударен инструмент, на който искате да свирите?

- Винаги съм се впечатлявал от индийската табла, но това е един много сложен инструмент и изключително характерен за индийската музика. Гледал съм как индийци свирят на него, гледал съм и как чужденци, сред които и българи, се правят на табладжии и тогава ми става смешно. Това е все едно африканец да вземе тъпана и да засвири ръченица. Опитвал съм, но пред публика ми е неудобно да свиря на табла. Това са инструменти, с които трябва да си израснал, едва ли не да си спал с тях от бебе.

- Мислили сте върху идеята да направите самостоятелен албум само с прекусии?

- Да, мислил съм. Имам доста идеи и рано или късно ще трябва да ги запиша, защото ще е грехота да останат нереализирани.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 05. 11. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.