СТЕФАН РАДКОВ. ГРАФИКАТА КАТО ФИЛОСОФИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА

Елена Владова

web

Художникът Стефан Радков е един от вече малкото варненци, родени тук, свързали живота си с родния си град и запазили (поне в душите си) ценностите на онези времена, когато неделното следобедно кафе в приятна компания е било закон. Художникът е роден през 1950 г. На обучението си в Строителния техникум отдава конструктивния подход в графиката и задължителното присъствие на чертеж в нея. За ранните си творчески години разказва още, че е кандидатствал в продължение на 6 години НХА, където му са налага да се бори не само с художествените изисквания, а и с тези за “буржоазния произход”. През 1982 г. художникът завършва графика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” в класа на проф. Хаджистанев, след което се връща във Варна. Започва да работи като преподавател по изобразително изкуство в ОУ “Х. Димитър”, след това в ОУ “Св. св. Кирил и Методий”. В края на 1997 заминава за половин година за Доминиканската република (“там се насочих по-активно към живописта”). Във Варна има две самостоятелни изложби, останалото са участия в Националните изложби в страната и в чужди форуми. В момента негови графики са представени в общи експозиции в Италия и Германия. Сега художникът е преподавател по изобразително изкуство в ХГ “К. Преславски”. В графиката предпочита офорта, работи и живопис, а в последно време експериментира в областта на скулптурата.

Още за 80-те години
Тогава живеехме зад Желязната завеса и информация за ставащото по света черпехме единствено от чуждите списания, най-вече от две полски - “Полски проект” и “Stuka”. Руските съдържаха само партизани и погребения на соц. другари. По онова време цяла България завиждаше на групата на варненските художници. В началото на 80-те се стараех да участвам във всички национални изложби. Има няколко човека, у които християнското е основна ценност и които са ми помогнали и са ми повлияли да разширя гледната си точка. Сред тях мога да спомена имената на Альоша Кафеджийски, Добринка Банова, Тодор Тачев и особено на Николай Николов.

За периода в Доминиканската република
Малко преди да замина вече бях започнал да рисувам живопис. След завръщането ми цветовете в платната ми станаха много по-ярки. Животът в Доминиканската република е едно безумно кипене, сякаш че всеки изживява последния си ден преди края на света. В съзнанието ми останаха палмите, танците и “един безкраен празник”, както казва Хемингуей, но на едно наивно-детско ниво. Доминиканската република е за мен детството на Латинска Америка. Така и остана нереализирана идеята ни с художника Панайот Минев, който живее там, да направим съвместна изложба. В Доминиканската република бих се върнал отново.

Изобилието от детайли
е една от основните черти и на графиката, и на живописта на Стефан Радков. Основните му графични цикли досега са четири - “Следобедно кафе”, “Кафе в полунощ”, “Кафе призори” и “Моята улица”. За създаването на първите три провокацията идва от типично английския израз “It’s five o’clock”. “Провокира ме традицията, която англичаните са превърнали в ритуал. И се замислих, че преди изобщо да приготвиш кафето и да го изпиеш с удоволствие, трябва първо да го смелиш”. Личната кафемелачка на художника присъства и в трите цикъла. В общата композиция тя е съчетана с чертежи, рисунки и детайли, напомнящи за следобяд, полунощ или ранната утрин. Цикълът “Моята улица” авторът определя като “архитектурна графика”. Стари варненски сгради, включително и родната къща на художника, са запечатани завинаги върху хартията. “Търся философията на архитектурата. Удивлявам се на перфектната красота на старите сгради или вещи, създадени от хора за хора. Ние не оценяваме достатъчно родната си архитектура, а тя е много човешка и топла, но същевременно гъвкава и издържлива”, казва Стефан Радков. Така наречените от него архитектурни графики са изградени от три пласта - фасаден чертеж на сградата или част от нея, плоскостен чертеж и продължението на сградата под земята (“там е скрито разковничето за всичко”).

Живописта на Стефан Радков е смесица от наивизъм, езотерика и геометрия, а човешкият персонаж обикновено изразява лошите качества на съвремието ни. Не случайно в голяма част от платната му присъства кучето, изобразено в синьо. “Колкото повече опознавам животните, намразвам хората”, цитира мисълта на Жак-Ив Кусто художникът.

Авторът за себе си
За мен е важно докато работя, аз да изпитвам удоволствие и не ме вълнува дали някой ще хареса нарисуваното. Може би и заради това не държа на количеството изложби. Природата интуитивно ми влияе, от това зависи и дали ще направя графика или живопис. Ние сме дошли от Космоса и рано или късно ще отидем там. На всеки човек му е даден отрязък от време, в който трябва да си изпълни задачата. Аз следам своя път и робувам на духовното развитие у човека. Моята задача е да продължа да бъда преподавател, защото този тип общуване ми се удава, и другата - да израсна още на духовно ниво. Надявам се приживе да видя наченките на това израстване и у хората. Считам, че най-голямото престъпление, което направи комунизмът, е насилственото прекъсване на традициите в християнството. Вярвам в древния произход на българите, чиито корени са още в Тибет и правя всичко, което е по силите ми, за да не прекъсвам връзката с миналото.

Многоцветната графика
е последната стъпка в работата на Стефан Радков. Засега той се е спрял на малкия формат, прави експерименти и с ръчно изработена хартия, на която се опитва да придаде обем. Вече има и няколко пластики, но бъдещето на работата си вижда в комбинирането на жанровете - графика, живопис, скулптура и архитектура.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 12. 06. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 02. 02. 2001.