|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТЕФАН БОЖКОВ. РАЗЛИЧНИТЕ ЛИЦА НА ИРОНИЯТА Елена Владова
На VI по ред международно биенале на изкуството на миниатюрата, провело се в Горни Милановац, Сърбия, Стефан Божков бе отличен с голямата награда в раздела за графика. Това е и последното международно признание за работата на автора, който е убеден, че истинският артист е гражданин на света и не трябва да се страхува от каквото и да е предизвикателство. Сигурно заради това пътят на Стефан Божков е изпъстрен с множество спирки: от 1986 г. до сега е направил оформлението на над 300 български и преводни книги; илюстрира поезия, проза и детски приказки; бивш кадър е на БНТ и БТА; работи в областта на графичния дизайн и в момента е член на редакционния екип на вестник “Литературен форум”. Между всичко това се вместват и изложбите, последната от които (наречена “Страсти”), бе през ноември миналата година в столичната галерия “Братя Кадинови”.
в Панагюрище през 1961 г. Възпитаник е на казанлъшката Художествена гимназия.
Основните му самостоятелни изложби в страната са в София, Пловдив и Варна (галерия
“Буларт”, 1998 г.). Участвал е със свои творби в национални и международи кураторски
проекти, представяни в САЩ (Съвременно изкуство от САЩ и Европа, 2000 г.), Латвия
(Bactericum Bulgaricus Art - съвременно българско изкуство, куратор Пламена
Рачева, 1999 г.), Чехия (II триенале на графиката, куратор Пламена Рачева).
Представял се е на графични форуми в Гьорг (Унгария), Любляна (Словения), Ферол
(Испания), Канагава (Япония), Сент Никлаас (Белгия, международна изложба “Екслибрис”),
Вилнюс (Литва, международна изложба “Екслибрис”), Ню Йорк (международна изложба
“Екслибрис”), Варна, Пловдив и др. Носител е и на награди от II международно
триенале на графиката в Прага, от конкурсната изложба “Фантастична графика”
(София, 1988) и др.
Идеята за една работа отлежава дълго в главата ми. Считам, че за да правиш изложба, трябва да има какво да кажеш, а не просто да подредиш безразборно няколко неща в галерията. Работите трябва да са или непоказвани, или подготвени за конкретното галерийно пространство. Всяка поредна изложба трябва да е компактна и сама за себе си подчинена на концепция. Често в работите си стигам до тотално изчистване, до знак. Като цяло мога да кажа, че търся онова съчетание от знаковост и реализъм, в което с отделния детайл се прониква навътре в идеята. Във всяка моя работа има накакъв разказ. А конкретната провокация може да дойде от всичко, което се случва, от спомените, от комуникацията с медиите. Всеки ден се сблъсквам с какви ли не абсурди, те са основният ми заряд за работа, както и фалшът и лъжата у хората. Моят подход към нещата е иронията, закачката може да е лековата, но понякога може да стигне и до сарказъм. За съвременния художник Новите технологии навлизат все повече в съвремието ни, невъзможно е да не ги включваш в работата си, но понякога те раждат както стойностни, така и жалки продукти. Възможностите от използване на различни техники ще стават все повече. Но на компютъра трябва да се гледа като на средство, все едно, че си заменил с него молива или четката, а не просто да му се подчиняваш безпаметно и безпросветно. Често той става излишен, защото има ограничени възможности, но можеш да го излъжеш, за да направиш това, което трябва, а не да търсиш евтините ефекти. В тази област у нас започва да се чувства липсата от художници, защото не всичко е само в ръцете на компютърния специалист. Художникът винаги ще се съхрани като ценност.
наградена на VI биенале на изкуството и миниатюрата в Горни Милановац, е литография с размери 100 на 210 см. Тя като че ли синтезира по особен начин най-същественото от личната естетика на автора. Самият той я нарича “воайорска колекция, замислена от спомени”. Първоначалната му идея е да я направи с размерите на стена. Работата е съставена от множество кръгчета, разположени върху плоскостта - “обективи или шпионки”, както ги нарича самият художник, осеяни с множество червени точки. В тях са разположени части от снимки, които иронизират нещата около нас - и твърде личните, и ежедневните. Твърде иронично е и името на работата - “Ситен червен дъждец върху колекцията”. Може би единствената територия, където Стефан Божков спира да човърка живота с иронията, са илюстрациите на приказки. “Който не е чел приказки, е лаик в живота. Колкото и философия да четеш, не познаваш ли приказките, от нея няма да има смисъл”, счита художникът. Досега Стефан Божков е илюстрирал множество български народни приказки, приказки за Шехерезада, рисувал е комикси. Сред една от последните книги, чието оформление е негово дело, е “Подковицата на смъртта и надеждата” на Миле Неделковски. Авторът е работил за издателствата “Техника”, “П. Яворов”, “Хр. Ботев”, “Фют”, УИ “Св. Кл. Охридски” и др.
Стефан Божков не обича да говори с конкрети маркери, докато не се оформи точна концепция. Неговата работа от стенописния пленер на Аладжа манастир може да се види в представителната експозиция от форума, която е подредена до 21 януари в СГХГ. През тази пролет художникът ще направи и изложба във варненската Художествена галерия.
© Елена Владова, 2001 |