КОЛЕГИ - 2

Елена Владова

web

Колегата П и колегата М работят заедно от 7 години. Както казва П, 7 години не са нито много, нито малко, защото на този свят всичко е относително. Така разсъждава П и за още много неща, а М обикновено добавя, че всичко зависи от гледната точка. П и М се допълват взаимно в разсъжденията си, още повече, че работят в една и съща стая. От 7 години.

П и М са стълбовете на вестника. Поне така казва шефът. И няма как иначе - за 7 години през редакцията са минали толкова много хора, че взети заедно, стигат за две нови редакции (стига да има кой да издава вестници). П и М обаче продължават да стоят на същото работно място. "На този свят всичко е относително", казва П. "Всичко зависи от гледната точка", добавя М.

Шефът, който е шеф от средата на седмата година от пребиваването на П и М в редакцията, е поредният шеф. "Сега аз съм ви шеф. Каквото кажа аз, това ще става. Като си отида, тогава правете каквото искате", заяви шефът още като дойде. И обяви, че П и М са стълбове на вестника. (Истината обаче е, че и предходният шеф, когато дойде, и той каза, че каквото каже той, това ще става. И после си отиде. И по-предходният също. И после си отиде. И по-по-предходният също. И после си отиде). Изобщо, шефове идват и си отиват, но П и М стоят в редакцията. Нали са стълбове на вестника. "На този свят всичко е относително", казва обикновено П. "Всичко зависи от гледната точка", добавя М.

Минава половин година от летоброенето според новия шеф. П и М, които са свикнали с промените, са свикнали и да свикват с особеностите на всеки пореден шеф. Един например, когато беше шеф, искаше всички да ходят на оперативка с предварително подготвен списък, на които да е описано кой за какво ще пише. Друг един не пускаше никой да си тръгне, ако не му се каже: "Довиждане, шефе. Пожелавам ти приятна вечер!" (не че възпитаните хора не трябва да го правят). Общото между всички обаче беше, че в началото те казваха: "Сега аз съм ви шеф. Каквото кажа аз, това ще става. Като си отида, тогава правете каквото искате".

П и М, стълбовете на вестника, са наясно с особеностите на настоящия шеф. А тя е една-единствена: не им плаща редовно заплатите. Поради тази причина П има касичка във формата на долар, в която всеки ден пуска стотинки и ако много я закъса, я опразва. Това обаче става със специалното разрешение на жена му, която също си има касичка, само че във формата на флаконче от парфюм "Шанел № 5" - всекиму според мечтите! М крие пари от самия себе си, като ги предоставя на баба си - инструктирал я е да не му ги дава, дори и да й се моли на колене. (Бабата на М е човек на възраст, твърд човек, роден в планината. Колко неща е видяла и препатила... Обещала е на внука си, че ще му даде събраните пари за Нова година. Така де, да има човекът с какво да посрещне като хората празниците, че то знае ли се - както е тръгнало, може парите за предстоящата Нова година да ги дадат за Първа пролет на следващата година).

Половин година от летоброенето според новия шеф всички знаят, че П и М са стълбовете на вестника, щом пребивават от 7 години в една и съща редакция.

Един ден П идва на рабата запъхтян, с книжка под мишница.

- Виж какво чета? - казва П на М и показва "Карлсон, който живее на покрива". - Вчера я купих за сина ми, че му я искат от училище и я прочетох за една нощ. Как съм могъл по-рано да не се сетя, как? - вика П със светнали очи.

И като хвърля чантата си на бюрото, хуква към стаята на шефа.

- Шефе - нахлува, без да почука П, - виж какво предложение имам. Не е ли по-добре вместо да ни даваш по 200 лева на месец, да ни плащаш по 6 лева всеки ден? Така всеки ден ще вземаме пари.

Шефът, който играе на игричка на компютъра си, поглежда към П и казва:

- На този свят всичко е относително. Всичко зависи от гледната точка.

© Елена Владова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.10.2004, № 10 (59)