Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЛЕГИ

Елена Владова

web

- Знаеш ли колко е тъпо да ти е тъпо, казва колегата М на колегата П? - По-тъпо от това няма.

Двамата са в стаята на офиса и се препичат на лятното слънце, което грее срещу тях от прозореца. За нещастие компютрите им се намират точно до него и в следствие на това разположение на работното място, през зимата винаги им е студено, защото от прозореца духа, а през лятото им е горещо, защото пече насреща. За климатик никога не е имало пари, а печката грее едва-едва, защото и за по-мощна няма пари. Както и за вентилатор през лятото.

М и П прилагат собствена стратегия, за да се преборят с годишните времена. Защото от изхода от тази борба зависи дали ще продължат да работят. А от това съответно зависи колко пари ще спечелят, за да живеят. А дали и кога ще си вземат полагаемите заплати, е съвсем друг въпрос. Той не зависи от годишните времена. Въпрос на метафизика, май - твърде сложна материя за хора, които си чакат всеки месец нервно заплатата, за да продължат да живеят.

През зимата М и П оцеляват, като ходят обути с по три чифта чорапи. Истината обаче е, че П видя от М, който първи се усети за чорапите. Така П и той започна да трупа по три чифта чорапи на краката си. А пък М бе научил този номер от баба си от високопланинското село, която, когато той бе малък, го обуваше точно с по три чифта чорапи през зимата, за да не му се мокрят краката, като гази в снега. Бидейки по-скоро гражданин по произход, П не знаеше такива трикове и бе много щастлив от откритието, което взаимства от М. Иначе и двамата си имат нормални печки вкъщи, но работното място не е вкъщи. На работа грижата за човека зависи от ръководството, защото то за това е сложено - да се грижи за подчинените си, да им осигурява топлото през зимата, прохладата през лятото и заплатите през всички годишни сезони. Но когато ръководството не прави това, което му влиза в ръководните задължения, подчинените се спасяват сами, а ако са двама в стая, се спасяват по съвместителство, за по-удобно. (Е, истината е, че в началото на зимата М се възгордя от откритието си с чорапите и си каза: „Този П хич го няма, щом така се радва на три чифта чорапи”, но после реши, че и неговият час ще дойде - и той ще види нещо от П). Така и стана.

Защото след зимата идва лятото.

М и П извършват интелектуален труд. Пишат. През лятото интелектуален труд без вентилатор, както през зимата без печка, е трудно да се извършва качествено. Най-много да пишеш, колкото да отбиеш номера (и в писането може да се отбива номера), а пък творчеството, както казваше бабата на М, „кучета го яли”.

През лятото М и П оцеляват, като пият хладни питиета. Така е вече няколко лета. Истината обаче е, че М видя от П, който първи се усети за хладните питиета поради липсата на вентилатор. Бидейки по-скоро гражданин, П умее да забърква най-различни видове смеси. (Той дори знае какво е flambé, fondu и ham and eggs, но тези му познания му донесоха само неприятности - когато реши да обясни на шефа си, че на български е безсмислено да се казва „хемендекс” вместо шунка с яйца, той му отговори, че това, че се прави, че много знае, няма да повлияе върху заплатата му). Та в началото П започна да забърква твърде деликатно разни фини коктейли като фисове и фиксове и да черпи М. Един ден обаче М донесе бутилка мастика. Оттогава двамата пият само мастика през лятото, изстудена. Пишат и пият и в стаята мирише на анасон така, че никой не обича да стои там за повече от две минути. А това им гарантира спокойствието и на пиенето, и на писането. Така и М научи нещо от П - някоя и друга деликатна рецепта за коктейл. А иначе и двамата достигнаха до един извод - че могат да пият тайно от ръководството и да пишат, докато пият.

Лятото е в разгара си.

В поредния горещ летен ден двамата стоят в стаята на офиса и се препичат на лятното слънце, което грее срещу тях от прозореца. Докато се препичат, пият поредното си за деня питие.

- Знаеш ли колко е тъпо да ти е тъпо? - казва колегата М на колегата П. - По-тъпо от това няма.

И тъкмо да продължи, вратата на стаята се отваря и се подава главата на шефа, който казва: „При мен на оперативка”.

„Ура, възкликват на ум М и П, сигурно ще вземаме пари”. И се затичват смело към оперативката. На нея обаче разбират, че няма да получат скоро заплати, защото първо трябва да се плати токът, после телефоните, а сумата за тях е много голяма и заради това ще им орежат заплатите, така че в крайна сметка не се знае колко ще получат и кога и че на когото не му харесва това положение, да си ходи по живо, по здраво.

И М и П са отново само двамата в стаята на офиса; препичат се на лятното слънце, което грее срещу тях от прозореца, и докато се препичат, пият поредното си за деня питие. И мълчат.

- Знаеш ли, че се научих да плета чорапи, нарушава мълчанието М. Вече си изплетох сам три чифта, единият даже е на райета. За зимата. Разплетох едни стари жилетки на баба, с нея прежда плета.

П втренчва поглед в М, който продължава:

- Досега не ти казах, защото ме беше срам, че ще ми се подиграваш.

П мълчи известно време и казва тихо:

- Искам и мен да научиш да плета чорапи.

М, който тъкмо си прави сянка с лявата ръка, се засмива.

- Ще те науча, казва М. Да пием по този повод. Наздраве!

- Наздраве! - казва П. - За чорапите, за мое здраве, за твое здраве и за новите начинания.

- Назраве, наздраве! - казва М. - Вече не ми е чак толкова тъпо.

 

 

© Елена Владова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.09.2004, № 9 (58)