Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК ИВАНКА ИВАНОВА СИ ГОВОРИ С ЕДНА ПТИЧКА ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ

Елена Владова

web

Елена Владова. Нови 20 истории на Иванка ИвановаПо едно време около Иванка Иванова се нароиха толкова много приятели, че даже задминаха по брой и мечтите й. А пък Иванка Иванова бе мечтателка, ах, rêves et souvenirs, както казват французите, и мечтите на Иванка Иванова бяха безбройни. Повече и от звездите по небето.

И като станаха приятелите на Иванка Иванова повече от мечтите й, тя спря да мечтае. Не защото не искаше, а защото не й оставаше време. "Или ще имам приятели, или ще мечтая да имам. А сега, като имам, за какво ми е да мечтая за тях? По-добре да имам това, което имам, отколкото да мечтая да имам онова, което нямам", мислеше си Иванка Иванова. И от имане даже не й оставаше време за дишане.

Приятелите на Иванка Иванова бяха приятно настроени и още по-приятно се настройваха, когато тя казваше: "Добре, добре...". А щом кажеше: "Не е добре, не е добре...", оставаха с един по-малко.

И така, един по един, с едно по едно "Не е добре" многото приятели се разсприятелиха с Иванка Иванова. Ей така, без да я чакат да си помечтае за други. "Сега, като нямам това, за което мечтаех, по-добре пак да мечтая да имам това, което имах - мислеше си Иванка Иванова. - Само не разбирам, защо като казвах "Добре, добре...", имах много приятели, а като започнах да казвам "Не е добре, не е добре...", нямам приятели".

Един ден, унесена в тези мисли, ах, rêves et souvenirs, както казват французите, Иванка Иванова се блъсна в едно дърво и от листата се подаде главата на едно сребърно птиче.

- Ти мари, Иванке, във Франция ли си расла? - каза птичето. - Какво ходиш по улиците, без да внимаваш, и се блъскаш в дърветата? Не знаеш ли какво са казали хората на български език: "Интересът клати феса". Аз ли да ти давам акъл, както става в приказките?

И птичето се скри обратно в листата. Все едно, че никога не го бе имало.

 

 

© Елена Владова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2005, № 1 (62)

Други публикации:
Елена Владова. Нови 20 истории на Иванка Иванова. Варна: Сталкер Холдинг, 2004.