Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Николай ИВАНОВ:
СЪВРЕМЕННИЯТ ТВОРЕЦ ТРЯБВА ДА Е АРТИСТ В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

Елена Владова

web

Група “Ом” е създадена през 1991 г. от Николай Иванов, художник и музикант. В момента във формацията влизат още Румен Семерджиев (бас) и Георги Ангелов (перкусии, кавал). “Ом” е участвала в повечето български музикални фестивали, гостувала е в Германия, Франция, Унгария, Чехия, Индия. Има издадени дискове и с немските формации “Erdenklahg” и “Tua Rec”, с унгарската “Periferic Rec”. През май 1996 г. формацията свири на 5345 м. височина (Калапатар) съвместно с Теодосий Спасов, Коцето и Дони - концерт, считан за най-високия в света. Николай Иванов е автор на музиката на осем филма, на балета “Между небето и земята”. В музиката си формацията обединява елементи от фолклор, етно музика, джаз, ню ейдж, ембиънт, минимализъм.

Група “Ом” изнесе това лято [2001 - б. р.] един концерт във Варна в рамките на Фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”.

- Какви са приказките, които разказва група “Ом”?

- Ние се стремим да накараме хората да погледнат на музиката по начин, който вече са забравили. Всички живеем в свят, в който според мен дори и природата получава отрицателни вибрации от музиката. Отвсякъде се чуват силни шумове, тътнат и се смесват хиляди звуци, които все повече не са хармонични с обкръжаващия ни свят. Основната ни идея е музиката, която правим, да накара хората да почувстват малко по-други вибрации, да се отворят навътре към самите себе си, да получат по-медитативна и релаксационна настройка и да си припомнят, че всъщност музиката е врата към много по-висши и дълбоки светове. Защото комерсиалната музика, която ни залива отвсякъде, в голяма степен вече се е лишила от тези качества.

- Като създател на групата можете ли да кажете, че тя е преминала през различни етапи?

- Разбира се. В последно време ми се налага да преглеждам всички свои стари архиви, тъй като предстои да отбележим 10-годишнината на “Ом”, сигурно с голям концерт в НДК. Достигам до извода, че през 1990 г. ние наистина сме били някакво явление в музикалния бранш в България. Дори и сега опитите в тази посока са, за съжаление, все още твърде бледи. Аз самият свиря много с унгарски музиканти, дори имам и диск, издаден там и имам възможност да сравнявам. В Унгария има десетина много добри групи, които работят в тази насока и много мощна традиция, докато у нас едва в последните години се появиха няколко групи, които започнаха да раздвижват нещата...

В първия период на групата свирех с Марина Великова - варненка, възпитаничка на Музикалното училище тук, а след това и на Консерваторията (сопран, пиано, саксофон и фагот) и с Вяра Грънчарова (контрабас). През 1996 г. се сформира основното трио, в което влязоха и Румен Семерджиев и Георги Ангелов. Ние непрекъснато участваме в различни проекти и се стремим да правим музика с изключително широк диапазон. Звучим и като чист джаз, и като електронна медитативна музика, и близо до фолклора. Един от последните ни проекти е с много електронни перкусии и с участието на народната певица Мария Колева. Този, който очаква от нас равнозначност, ще бъде разочарован. Смисълът за мен е да правим пластична музика, която да отговаря на мястото, публиката и момента.

- Какво ще включите в концерта за 10-годишнината си?

- Всичко, все пак, се определя от финансови фактори, от това колко средства ще се намерят за зали, за озвучаване, за гост-музиканти - все прозаични български проблеми... Музика като нашата, която изобщо не е комерсиална, не получава почти никаква подкрепа. Досега сме били спонсорирани само два пъти от “Отворено общество” - за турне във Франция и за гостуване в Германия и Унгария. За останалото се оправяме сами. Така че още не се знае какво ще стане с концерта. Сигурно е, че ще бъдем в този тричленен състав.

- Съзнателно ли се стремите към картинност в музиката си, или, може би, тя става такава от само себе си, защото Вие сте художник?

- Това е и най-интересното. Мисля, че съществува един огромен низ от съответствия между звук, цвят, вибрации. В това, което правя, търся именно тези връзки. Затова и нашите най-успешни концерти досега са тези, по време на коите хората са успели да почувстват хармоничната връзка между звук и картина. Нашата публика не е еднотипна, не мога да кажа, че е съставена само от хора на една възраст. Получавал съм отзиви от най-различни хора. Веднъж, например, получих писмо от един 75-годишен мъж от Видин, което страшно ме развълнува. Той гледал филм по телевизията за нас и беше направил в писмото си страхотен анализ на музиката ни. Реакцията на тези, които ни слушат, е различна; всеки чувства различни неща и това според мен е най-големият ни успех. Една група, която свири в конкретен стил, например рок, си има своята публика в клуба, докато при нас нещата винаги са изненадващи. Случвало се е да свирим пред хора, които нямат ни най-малка представа, че съществува такава музика и остават стъписани. Интересни срещи с публиката са се получавали и когато сме свирили на различни премиери на книги.

- Кое надделява при Вас - музиката или рисуването?

- Продължам да рисувам. Имам покана за участие с изложба в следващия фестивал “Август в изкуството”. Вече имам около двадесетина изложби, някои и в чужбина. Моето кредо изобщо е, че съвременният творец, който живее на границата между две хилядолетия и в една много особена глобална среда от медии и комуникации, не може да се изразява само на един език, адресиран за определена група хора. Подобна е била ситуацията през Ренесанса, когато твориците са били и архитекти, и поети, и художници. Не искам паралелът, който правя, да звучи грубо, защото онези творци са били гении, но тогава това наистина е било така. Контактувам с различни хора и от различни страни и виждам, че вече много от тях са артисти в пълния смисъл на думата. Мисля, че това е пътят за твореца, който иска да бъде максимално комуникативен.

- На колко инструмента свирите?

- На всякакви струнни. Използвам електрическа и акустична китара; тамбура, която в чужбина приемат много добре; индийски ситар; турски сас; много активно - синтезатори, когато имам възможност - и акустично пиано. За ползването на чуждите инструменти имам особено схващане. Съгласен съм, че някои от тях създават преграда, но мисля, че ние трябва да подхождаме към тях като граждани на света. При мен чуждите инструменти създават по-скоро цвета в музиката. Няскоро имах концерт с испански и унгарски музиканти. Испанецът, например, свири на всякакви флейти от цял свят, сред които и индийски бамбу флейти и китайски инструменти и ги ползва по много свободен начин. Мисля, че това е правилният подход. Но, разбира се, ако човек иска да изучи един чужд фолклорен инструмент от гледна точка на истинската традиция, това е невъзможно, но пък и все повече се срещам с хора, които сами си правят инструментите. Един унгарски китарист наскоро ми показва 16-струнна китара - нещо средно между индийски сарот и класическа китара.

Експериментирането е най-правилният подход в един свят, който все повече се отваря и прелива. Мисля, че е нещо нормално и американци да пеят българска народна музика. Друг е въпросът, че културната политика на големите държави е доста мощна и изтиква по-малки страни като нашата. А ние живеем в държава, която няма никаква целенасочена културна политика. Убедил съм се, че у нас и хората, които минават за културтрегери и би трябвало да движат нещата, изобщо не са наясно с глобалните процеси по света и живеят още някъде в 60-те години.

- Но човек трябва да продължи да прави това, което смята, че трябва да прави...

- Така е. Но друг въпрос е, че ние изобщо не можем да се приобщим към глобализацията и процесите, които текат по света. С нашите идеи ние сме консеративни. Аз не съм се спрял да правя това, което смятам, че трябва да правя, но това ми коства изключително много. Когато каня чужди музиканти у нас, аз се занимавам освен с организацията на концерта, и с намирането на парите, с пътуването, настаняването, пребиваването, с рекламата и нака нататък. Ако аз не се заема с всичко, значи, че нищо няма да стане. Намират се и хора, които ме подкрепят, например НДК в София. За последните 4 години успях да доведа в България страхотни чужди музиканти. Но помощта не е постоянна, това са все изолирани случаи. Предлагал съм дори проекти и на “Варненско лято”, но без успех. Срещите на културите по света са нещо нормално, такива преживявания не могат да се забравят. Но ние сме още много далеч от тази гледна точка.

- 10-годишнината на групата не е ли добър повод за издаване на нов албум?

- Той ще е сборен - “10 години Ом”. Предстои да запишем и електронния проект. Аз имам един солов албум, който вече е записан и скоро ще излезе. В момента пиша музика за един българо-македонски филм по сценарий на Миле Недялковски, в който участват и български, и македонски актьори.

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 04. 05. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.