Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НИКОЛАЙ РОГАЧЕВ.
Отвъд реалността на платното

Елена Владова

web

“Всеки град носи своето послание. Пловдив също. Може би той присъства най-силно в творчеството на художниците от този град като чувство за сила и баланс на цвета и като композиционно майсторство. Аз лично винаги съм искал нещата ми да звучат съвременно, но и по български”.

“По отношение на творбите си той е като меланхолична и лирична личност, която създава поетично пространство. Николай Рогачев има свое лично отношение към някои от основните проблеми в съвременното изкуство. Той не е екстровертен тип художник, каквито са много от съвременните автори”.

Петър Змейчаров, критик

Николай Рогачев е от онези художници, за които все още е по-важно да бъдат себе си, отколкото непременно да се наложат на определен пазар. “Ако бях почитател на конкретността в изкуството, щях да стана фотограф, да снимам обекта и да го внеса в работата си”, казва художникът. Творбите му, предимно живописни, са населени с множество образи и фигури - и реални, и фантастични, като в общата композиция зрителят е оставен сам да съ/създаде поезията и музиката на цялото. Тази асоциативност е и най-подходящият подход към картините на Николай Рогачев, в които е трудно, а и ненужно да се отличи кой образ е реалният и кой измисленият. Каквато е и същността на магическия реализъм във всички изкуства. Творбите на художника са предназначени за онези хора с фин вкус към живота, които притежават чувствителността да усещат нюансите му, без да ги превръщат в крайности.

Николай Рогачев е роден

на 9 септември 1962 г. в Пловдив. През 1990 г. завършва графика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Живее и работи в Пловдив, където са и повечето от самостоятелните му изяви. Досега е правил изложби в “Alliance Fraincaise”, 1994 г. (в Пловдив се намира представителството на организацията за България, бел. ред.), в галериите “Жанет” (1994 г.), “Арго” (1995 г.), Балабановата къща в Стария град (1998 г.), “Лукас” (1999 г., последната му изложба в България). Негови творби се продават и от частни галерии в Германия и Чехия. Има една самостоятелна изложба в Щутгарт (2000 г.).

Авторът за себе си

Не обичам бъбривостта в изкуството, онова изкуство, което звучи като изпята пенен. Художникът не е единствено технически перфекционист. Това означава, че зрителят не е задължен, заставайки пред една моя картина, да мисли това, което и аз. По-важно е картината ми да провокира. Затова никога не съм се стремил към моя, лична символика. Всичко започва от емоцията, която идва отвън. В живописта, която предпочитам, графиката ми е помогнала дотолкова, колкото да овладея формата. За мен истински живописец не може да се нарече този, който не е овладял графична култура. Тогава ще му липсват паузите, особените графични моменти като петно или растер. Структуралността на картините ми се дължи на това. Детайлът е любимото ми изразно средство.

Николай Рогачев "Докосване", маслени бои, 1999Не съм се ограничавал само в една техника, бих използвал всички подходящи структури за обогатяване на живописта. В една картина трябва да има ритмичност на петно, четка, плътност - също както е в музиката (в джаза или блуса - любимите на Николай Рогачев).

Особеност в изграждането на композицията

при Николай Рогачев е това, че човешката фигура присъства деликатно в цялото. Макар че понякога е изведена на преден план, тя почти се слива с пейзажа, с колорита. Сюжетът от живата природа, реалният обект, се “разтварят” в приказния пейзаж. Той може да е изграден и от релефни структурни елементи, от различни фактури и материали.

Присъствието на жената

е едновременно загатнато, но и неделима част от композицията. Жената в картините на Николай Рогачев е едновременно и реалност, и фантазия. “Жената за мен носи и доброто, и злото. Непрекъснато се опитвам да я опозная, но за мен тя е преди всичко съблазнител. Женският образ носи много естетика”, казва художникът.

За своето поколение

Винаги съм се старал да следя отблизо всичко, което става у нас. Преди години ме убиваше това, че в България не може да се премине отвъд поставените граници и че не мога да видя с очите си какво става по света. Но може би пък именно тази затвореност ни е съхранила като самобитни автори. Ние сме наследили от старите ни майстори духа и културата, историята, но не сме и извън европейските течения. Не считам, че днес сме откъснати от промените, които стават в света. Напротив, мисля, че дори сме много по-напред в културно отношение и скоро ще дойде времето, когато ще идват да ни търсят в България, а не ние тях. Защото всяко пътуване на български художник в чужбина означава зареждане с нови усещания, а оттам и нови, свежи творби. В Стария свят хората вече са поизморени от еднаквостта. Затова не съм привърженик и на опитите в областта на концептуалното изкуство. Всичко това вече е правено на Запад и няма смисъл да се опитваме по този начин да покажем, че не сме по-назад от тях. За художника е по-ценно, когато е самият той, без да се подмамва от модерното, за да е атрактивен и продаваем.

Николай Рогачев казва още за себе си, че зад привидното му външно спокойствие се крие голяма емоционалност - нещо, което се вижда в картините му. Казва още, че от малък е влюбен в морето и всяко докосване до него, макар и за малко, го зарежда с емоции за дълго време. “Някои обичат “тихите морета”. Аз обичам шумните места и промяната, хората не ме изморяват. Може би, защото съм градски тип човек”. Усещането за море на художника може да се види в експозицията от пленерите в Гела и Шкорпиловци в Художествената галерия.

 

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 19. 10. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.