Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИХАИЛ МУТАФОВ С "АСКЕЕР" ЗА МЪЖКА РОЛЯ

Елена Владова

web

След наградата “Аскеер” за поддържаща мъжка роля миналата година, сега известният актьор Михаил Мутафов спечели и “Аскеер” за мъжка роля. Тизи приз му донесе спектакълът “Марат/Сад” на Явор Гърдев на варненска сцена. Малко преди церемонията в София, актьорът е отличен и на фестивала на камерните форми във Враца, където участва със спектакъла “Във въздуха”, също на Явор Гърдев.

- Изненада ли бе този “Аскеер” за Вас?

- Всяка награда е изненада. Първо аз не бях гледал другите спектакли, за които бяха номинирани моите колеги в същата категория за мъжка роля, така че не знаех с кого се състезавам. Но наградите не са ми били никога самоцел. Целта ми винаги е да стане ролята. Това е основният проблем.

- А как стана тази роля на Маркиз дьо Сад?

- Трудно стана. Целият период на работа бе доста труден, защото трябваше една пиеса, писана през 60-те години, да се преведе на съвременен език, да касае днешния ден. Освен това моят герой, Маркиз дьо Сад, е доста непознат у нас.

- Той е превеждан на български език...

- Да, превеждан е, но над него винаги е имало някакво табу. Маркиз дьо Сад винаги е бил скандален герой - и тогава, когато е живял, и сега. Но мисля, че резултатът е добър.

- Научихте ли нещо повече за самия Маркиз дьо Сад покрай работата в спектакъла?

- Разбира се. Аз почти не го познавах и не бях чел почти нищо от него. Някои неща ми ги казаха, други ги прочетох... Така е с всяка роля - актьорът трябва да събира като пчеличка, за да може това, което играе, да не му бъде непознато, защото тогава не може да го изиграе добре.

- Как гледа Явор Гърдев на двете Ви роли в двата негови спектакъла - в “Бастард” и в “Маркиз дьо Сад”?

- Явор върви напред. Самият той го казва. Той зачерква всичко след себе си и продължава напред, отрича предишната си постановка и прави следваща. Той ни убеждаваше през цялото време, че трябва да забравим “Бастард”, че е минал времето си и трябва да гледаме новото... Иначе, по време на работата, само когато се карахме, е ставало въпрос за “Бастард”.

- За какво се карахте с Явор Гърдев?

- За работата. Винаги е имало спорове, докато работим нещо и затова ми е приятно да работя с него, защото при него не се чувствам изпълнител, а съавтор на ролята си. Той позволява такова самочувствие на актьора, което е много хубаво. По тази своя черта той ми напомня на Стоян Камбарев. Той работеше така.

- Как гледате на завистта?

- Гледам много да не ме занимава, защото, ако почне да ме занимава, много ми пречи. Старая се да отхвърля този проблем и да бягам от него. Дори се старя да не се замислям. Старая се да съм чист. Човек трябва да си има хигиена, изобщо да не се занимава с някои неща, поне доколкото може. Трудно е, но човек може да намери своя уют в такива ситуации. Трудно е, но не е невъзможно.

- В “Марат/Сад” има един финален монолог на Маркиз дьо Сад, който се отличава от цялостния текст на спектакъла. Този монолог като че ли е нарочно съобразен с Вас. Така ли е?

- Да, този монолог е на Мишел Уелбек, съвременен френски автор. Аз изцяло заставам зад този текст. Тогава е най-хубаво, когато подхожда на актьора. Това бе решение на Явор. Този монолог окончателно казва за какво става дума в тази пиеса и в ситуацията, в която са попаднали героите. Той е насочен към човека, изпълняващ ролята на Марат, но чрез него е насочен към зрителя.

- Къде ще пътува скоро спектакълът?

- Играхме го в София. На 8 и 9 юни ще го играем в Берлин в театър “Хабел”. Другата пролет ще го играем в Холандия и Франция.

- Защо понякога в театъра липсва публика? На какво се дължи това според Вас?

- Ако говорим за “Марат/Сад”, мисля, че младите хора го приемат много добре. Иначе липсата на публика се обяснява с предумисъл. А младите не са затормозени от традициите и затова го приемат. Според мен у по-възрастното поколение има една традиция на възприемането, тъй като те са гледали много театър. И тъй като “Марат/Сад” поне за България е доста авангарден спектакъл, среща и своите отрицатели. С всяко ново нещо е така.

- С какво е свикнала варненската публика?

- Не бих говорил за публика изобщо. Мисля, че тя е съставена от отделни индивиди. Има и възрастни хора, които много харесват “Марат/Сад”. Но въпросът с публиката не касае само този спектакъл, а изобщо това, което се случва, това, което телевизията излъчва по толкова канали. За да отидеш на театър, трябва да имаш потребност от това изкуство. Поколението на по-възрастните хора, които от край време обичат театъра, за съжаление нямат материална възможност. Но пък спектаклите, които са по проекта “Театрални светове за всички”, винаги пълнят салоните. Тогава идват социално слабите, пенсионерите... Трудно е времето, в което живеем, и то дава своето отражение върху гледаемостта на спектаклите. Защото първото нещо, от което можеш да се откажеш, е културата. От хляба не можеш да се откажеш, от лекарства също, но от култура - да.

- Как става така, че в България в кризисни моменти първо се отказват от културата? В другите страни не е така.

- Това опира до народопсихология. Може би традициите в ходенето на театър у нас не са толкова силни.

- Колко време трябва, за да се възпита това чувство?

- Това трябва да го правят родителите, гимназията. Както се слуша класическа музика, така трябва да се ходи и на театър. Така е и с изложбите. Трябва от дете да си научен. Въпреки че театърът е най-демократичното изкуство и може да се гледа от всеки, но и за него се изисква подготовка. Както е и при “Марат/Сад”. Трябва да знаеш кои са Марат и Сад и какво са правили. Не че иначе няма да го въприемеш, но ако знаеш, ще ти е по-интересно.

- Струва ми се, че доста хора се шокират от голотата на Снежина Петрова...

- Да, шокират се, защото това сега идва при нас. В другите страни това е вече минало. Но в нейната голота няма еротика. Тя е изчистена голота.

- Кой “Аскеер” Ви е по-ценен - миналогодишният или този?

- Не мога да кажа. И двата. Вероятно и двата си имат минуси и плюсове. Все си мисля, че театърът е колективно изкуство. Аз не съм художник нито солист музикант. Без хората, които са край мен, не мога да взема нито “Аскеер”, нито да направя ролята си. Благодарен съм за творческата атмосфера.

- Един Мариус Курикински обаче предпочита да играе сам...

- Да. Аз също съм правил такъв спектакъл, но там усещането е друго. Докато тук е важно какво ти подават актьорите, да те погледнат искрени и верни очи. Това захранва.

- Имате ли предложения за нови роли?

- При нас предложенията се появяват в последния момент. Ние не сме Америка, където си знаят ангажиментите 2 години напред. Но мога да кажа, че за една година направих 4 много трудни роли - Клавдий от “Хамлет”, маркиз дьо Сад, Дидро в “Развратникът” и ролята във “Във въздуха”. Най ме озори Маркиз дьо Сад. Но лесни неща няма...

 

 

© Елена Владова, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 08. 2003
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2003.