Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦИГУЛАРЯТ МИНЧО МИНЧЕВ:
Винаги съм искал музикалният фестивал "Варненско лято" да не е толкова разтеглив

Елена Владова

web

Минчо Минчев е роден през 1950 г. От 1990 г. е професор по цигулка във Folkwang Hochschule в град Есен, Германия. От 1993 до миналата година той бе артистичен директор на международния музикален фастивал "Варненско лято". Понастоящем е артистичен директор само на Международната лятна академия в рамките на фестивала. Сред по-важните му ангажименти, свързани с България, са международният конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", на който председателства журито по цигулка, а от 1993 г. и едноименната фондация, както и музикалният фестивал "Емил Чакъров" - Бургас, на който е артистичен директор от 2000 г.

До миналата година Вие бяхте артистичен директор на музикалния фестивал "Варненско лято". Публиката тук Ви обича. Казахте на пресконференция нещо, което прозвуча малко смущаващо - че преди, когато сте били артистичен директор на фестивала, никой не го е обявявал, както сега не се обявява, че вече не заемате този пост. Как точно трябва да се тълкуват тези думи, за някакъв конфликт ли става въпрос?

Аз не съм конфликтен човек. С никого не се карам. Просто когато нещо не ми харесва, ставам и си отивам. Когато виждам, че работата и усилията ми не довеждат до малка промяна и от тях няма никаква полза или пък тя е толкова минимална, че не си заслужава, значи няма смисъл да продължавам. Аз си имам достатъчно работа. Това, с което съм се нагърбил да върша паралелно - концертна дейност и преподаване плюс всичко останало, е работа за трима души. Освен това си мисля, че да оставаш дълго време на един такъв пост, е нездравословно за фестивал. Един 5-годишен период от време е най-доброто - за да разгърнеш идеите си, все пак ти трябва малко време.

А Вие успяхте ли да разгърнете идеите си?

Поне се опитвах. Главната ми цел бе на миналогодишния фестивал, за 75-годишнината му, да стане това, което да покаже, че в България могат да се правят такива фестивали, стига човек да го иска.

По света има много фестивали. Аз все си мисля, че тук трябваше да има една по-дълга концепция и, дай Боже, хората, които правят сега фестивала, а те са в същия, непроменен екип, да я направят. Пак повтарям, че не съм имал конфликт с нито един човек. Просто още от самото начало, когато станах артистичен директор, на мен ми направи много лошо впечатление, че на първата пресконференция, коята аз трябваше да водя, никой всъщност не каза защо аз правя това. В един момент, разбира се, започна да се говори, че аз съм артистичен директор, но някак си това се получи като внушение към хората, а не като съобщена даденост. Все едно, че негласно съществуваше мнението: "Дай да видим той какво ще направи и ако не ни върши добра работа, ще се махне". А така или иначе такъв момент идва... Ето няколко такива неща ми направиха впечатление още в началото... А аз обичам като има едно решение, то да не се крие. Ние не сме деца, които правят нещо нередно.

След това аз бях предупредил предварително, че ще се оттегля от длъжността артистичен директор, както на всички им е известно, или пък не им е известно. Това е доброволна работа, не носи финансови средства, а дори и да носеше, аз щях да се откажа от тях. Сега ръководя майсторските класове, това е продължаване на моята любов и връзката ми с фестивала през всичките тези години, през които официално аз бях негов артистичен директор.

Това, което ми се е искало през миналото време, е този фестивал да не е толкова разтеглив. Винаги съм казвал, че културната програма на един летен център, какъвто е Варна, трябва да е дотогава, докогато върви курортът. А фестивалът е нещо друго, нещо, което събира хората и се прави в определен момент. Музикалният фестивал "Варненско лято" всъщност е концентриран, но не достатъчно, защото към него се прилепиха една камара други прояви, които нямат нищо общо с музиката. Хората съвършено престанаха да разбират кога какво се случва, защото всичко е под шапката на музикалния фестивал. Няма такова нещо. Международният музикален фестивал "Варненско лято" е музикален. Всички други фестивали, които после се случиха, са прекрасни, но те дойдоха после. Културната програма на град Варна е нещо друго. Вярно е, че има много места по света, където фестивалите започват в края на май и завършват в края на октомври, но на тези места нещата се правят с много пари и през целия този период ритмично на сцените се появява всякакъв вид изкуство. Най-интересните събития, разбира се, са няколко, но мисля, че във Варна трябва де се помисли проявите да са по-малко, но по-качествени. А качеството струва пари, знаем го всички. Моята цел, която в известна степен се постигна, бе въз основа на всичките ми познанства и приятелства, които имам през годините, най-добрите ми колеги да свирят тук. И те са идвали многократно в България и са свирили почти даром. Но една такава връзка се амортизира, защото колкото и много да са тези мои приятели, аз не мога винаги да се обръщам към тях, за да правят втори жест. Иначе аз винаги съм се гордял, че съм артистичен директор на фестивала.

В момента фестивалът няма артистичен директор...

Винаги трябва да има един човек, който със своя авторитет да може да казва: "Това - да, това - не". И толкова. Но това не трябва да е вечна личност. Аз дори исках по-рано да се оттегля, но реших да изчакам 75-годишнината на фестивала.

Как виждате нивото на културния туризъм у нас?

Културен туризъм има по света. В Гърция, например, го правят от много години. Фестивалът в Атина е към министерството на туризма, а не на културата. Целият бюджет се отпуска от министерството на туризма. В пиковия момент на провеждане на фестивала администрацията наброява над 100 души, които работят денонощно. На фестивала се представя най-скъпото по света. В България просто не е намерена формата. Все си мисля, че ако в пакета, който се предлага на туристите, влезе и посещение на концерт или опера по желание и за това се поискат 10-20 евро допълнително, независимо от нивото на съответния турист, той ще отиде, защото е дал пари. И така ще се натрупа известна сума за следващото издание на фестивала. А ако се случи така, че хората да си планират отпуската по време на фестивала, ще може да се говори за добро сътрудничество между двете страни - културата и туризма. Защото в основата на всички трудности, които срещах по времето, когато бях артистичен директор на фестивала, беше това, че никога не знаех с колко средства ще разполагам. Така не можеш да си направиш сметката кого ще поканиш.

Говори се, че при Вас в Есен се влиза трудно. По колко кандидати годишно имате?

Истина е, че при мен се влиза трудно. Броят на кандидатите всяка година е различен. Но в един момент, когато видиш, че сред онези, които са завършили блестящо, има концертмайстори в цяла Еврапа, на които в биографиите пише, че са учили при мен, като имаш и ученици в престижни оркестри, това ти носи радост. Преди около година мой колега от Дюселдорф ми каза: "Като видим, че има твой ученик, знаем, че той почти е влязъл".

Това гордост ли е за Вас?

А вие как смятате... Това значи, че просто си върша добре работата.

Как преценявате нивото на българските ученици на фона на всички останали?

Нивото на добрите е прекрасно. Продължаваме да имаме добро образование. Глупостта в реформата, която е тотална нелепост за мен - да се изравни програмата в музикалните училища с реални гимназии, просто ще доведе до онова пилеене на време, с което се сблъсква един музикално надарен човек в Германия. Там няма музикални училища, изучаваш във вид на частни уроци или под друга форма музикалния инструмент, към който си се насочил, но си ходиш на училище. А по този начин далеч не се стига.

Ние имаме много талантливи млади хора. Меценати има малко, те много пестеливо се решават да помогнат с нещичко. И мисля, че с промяната на живота ни все по-малко хора ще насочват децата си да се занимават с изкуство. Това е мрачната прогноза, която мога да дам. Това вече си личи и по приема в училищата по изкуства у нас - учениците стават все по-малко. Ние сме се опитвали да правим нещо за млади таланти чрез фондация "Св. св. Кирил и Методий"... Но аз все си мисля, че с много труд и усилие и с любовта на човека, който се грижи за младия талант, той винаги намира начин да пробие.

Някога някой обръщал ли се е за съвет към Вас по отношение на музикалното образование?

Има хора, които се занимават с това. Аз мога да имам мнение, но съвети не давам.

Къде заминавате след Варна?

Непрекъснато се опитвам да балансирам между двете дейности - концертна и преподавателска. През следващия сезон имам планирани концерти в Германия, Турция, Япония. Ще бъда в няколко журита, ще осъществя и няколко записа... Но аз отдавна не искам да говоря предварително за плановете си. По-добре е след като стане нещо хубаво и имаш щастлива усмивка на лицето си, да я споделиш, ако те питат.

 

 

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 03. 09. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2002.