|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МИЛКО БОЖКОВ. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА Елена Владова
Жозеф Пол Шнайдер, изкуствовед, Люксембург, май 1995 г. * ониризъм - (от гр. oneiros - сън) - силно опиянение на личността, в което тя изживява сънуваното като реалност.
За нещата такива, каквито са За мениджмънт на изкуството в България не може да се говори. Но за мен е важно да си направя картините, след което може да се случи нещо. Вече има много галерии, сред тях има и такива, които просто си вършат работата, а това улеснява художника. За да направиш изложба в чужбина, трябва галерията да те покани. Никога не съм имал случай за това да ми съдейства български мениджър. Не мога да посоча и такива имена... Преди време във Варна гостуваха холандски художници, които изнесоха поредица от лекции на тема “Как художникът трябва да се справя в обществото”. Накрая те започнаха да се оплакват, а не ние. На Запад е много малък броят на художниците, които могат да изхранват семействата си с това, което правят. Става въпрос за големи имена, зад които стоят големи пари и големи галерии. Проблемът на българския художник е къде ще попадне там. Няма наш художник, който да не твърди в интервюта, че е направил най-голямата изложба в чужбина. А нещата са много по-различни. Може би единственият художник, роден в България, който няма такъв проблем, е Кристо. Всякакво изтъкване, че си превзел Ню Йорк или Париж, е неоснователно. Има толкова много художници... Трябва просто да показваш това, което си направил, и да се опиташ да бъдаш малко по-различен от другите. За кавалетното изкуство Подписвам се с две ръце под това, което Стоян Цанев каза преди 2 години в едно интервю: “Картини са се правели още в пещерите и винаги ще се правят. Който може да рисува, ще прави картини, който не може, ще прави нещо друго. Не може 3000 години да има живопис и в края на 2000-та да казваш, че няма да има живопис”. Смъртта на живописта е предричана още в средата на миналия век, когато Дагер измислил дагеротипията. Ще има и фотография, и компютърно изкуство, но картината няма да умре. За себе си В изкуството всичко вече е измислено. Не е важно да живееш с мисълта, че трябва да бъдеш голям художник, а да откриеш своята уникалност. Само времето намества нещата. Една картина става добра, когато я рисуваш с удоволствие и накрая си доволен от нея, което усещат и зрителите. За да рисуваш, трябва ди има повод. Често поводът е чисто случаен и той може да няма нищо общо с това, което ще нарисуваш. Техниката за мен е средство, а не цел. Трябва да знаеш азбуката, за да не бъдеш безпомощен пред собствените си маневри.
За ХХI век Не очаквам нищо от новия век. Не очаквам нищо и от всяка следваща секунда в живота си. Човек дели времето механично, за свое улеснение, защото знае, че не е безсмъртен. Но всъщност ние сме тези, които се движим във времето.
© Елена Владова, 2001 |