Любиша Самарджич е роден през 1963 г. в Скопие. Завършил е Белградската театрална академия. Сред най-престижните му отличия в киното е наградата на кинофестивала във Венеция през 1997 г. за участието му във филма “Утро”. В средата на 90-те години основава заедно със сина си Драган продуцентска фирма “Синема дизайн”. След работата си като продуцент, в последно време се изявява като режисьор. Автор е на два филма - Nebeska Udica (“Небесна кука”, 2000) и “Наташа” (2001), за който получи наградата “Черноморска звезда” за най-добър филм на току-що приключилия I международен кино фестивал “Черноморска звезда” във Варна.

Получихте две награди “Черноморска звезда”. Вярвате ли в своята щастлива звезда?

Цял живот съм вярвал в своята звезда - и като актьор, и като продуцент, и като режисьор. Чакам и третата звезда (смее се).

Ще работите ли върху нов филм?

След два-три месеца ще започнем работата по новия филм. Засега има две заглавия. Може би ще се спрем на New Belgrade. Обърнах се към БНТ да бъде копродуцент. Вече съм се договорил за това и с италианци, на прага съм да привлека и хървати.

Важно условие ли са парите за правенето на кино?

Не само парите. Знаете, че сърбите сме луд народ. Всичко го правим за собствена сметка. Ние притежаваме особена философия на киноалтруизъм. Всеки подхожда с любов, желание и енергия да направи хубав филм и изобщо не мисли какво ще спечели от това, само гледа да изкара едно два-три месеца. Това е.

Известен сте с ролята си във филма “Горещ вятър”. Как оценявате героя си?

Моят герой е тип мечтател. Има такава философия - малко да работи, много да печели. А това е типично за всички хора на Балканите.

Как виждате ролите си в киното?

Най-голямата награда, която съм получил, бе “Златен лъв” във Венеция за филма “Утро” на Пуриша Джорджевич. За същия филм имам 6 награди “Златна арена” в Полша. Много се радвам, че тук, на фестивала “Черноморска звезда”, получих и гран при за филма “Наташа”, на който съм режисьор, защото той е автентичен. Историята, която е в основата на сюжета, прочетох във вестника. Сценария написахме с екип от млади хора. Главната роля се изпълнява от младата Тияна Кондич, която тогава беше само на 16 години и я избрахме от 500 момичета, които се явиха на кастинг. После аз я поизморих, защото съм много упорит, когато работя.

Ще участвате ли като актьор в нов филм?

Отдръпнал съм се от актьорската професия. В главата ми е само режисьорството и съм пълен с идеи, но това са идеи, които трябва да подредя в една мозайка. Актьорството ми харесва, но вече навлязох в едни по-сериозни години и като се погледна днес на екрана, изобщо не се харесвам.

Става ли от всеки актьор режисьор?

Не.

Вие защо се насочихте към режисурата?

Защото във всичките 150 филма, в които съм участвал, нито един режисьор не е удовлетворил напълно моите изисквания.

Казвали ли сте това на някои от режисьорите, с които сте работили?

Да.

А те как реагират?

Суетно.

Как бихте окачествили балканския човек?

Балканският човек носи в себе си нещо много интересно. То е много особено и различно от всички други народности по света. На гърба си в дисагите той носи и сериозност, и несериозност, и завист, много често дори работи срещу себе си. И едновременно е и чаровен, и гостоприемен, и примитивен.

Мислите ли, че Европа ще ни приеме?

Европейците ще ни приемат при определени условия, а те са много сериозни. Зависи как ще ги изпълним. Веднъж казах, че трябва да се репчим на НАТО; като малка земя, която да се хвърля срещу НАТО, за да има свой собствен имидж. Това е психологията на малките нации, за наше нещастие.

Какви са шансовете на балканското кино?

Балканското кино има шансове само при едно условие - да работи по свои собствени теми, да не имитира Запада, да бъде направено искрено и да задоволява естетическите критерии на световно ниво. А това малко хора го могат. Ако говорим за сръбското кино, досега то градеше имиджа си върху горещи и болезнени теми и достигна до фаза на летаргия - няма проблеми, няма война, няма Милошевич... Но мен не ме занимава чистата политика, а проблемите на малкия човек. Ако успеем да направим новия ми филм да се върти около проблемите на малкия човек, а голямата политика да остане в бекграунда и ако успея да накарам актьорите да работят добре, мисля, че ще направя филм, който много ще ви хареса и ще ви зарадва.

Хрумвало ли Ви е да напишете книга?

Книги пишат хора, които са вдигнали ръце от филмите.

Имате ли любим виц?

Всички вицове, които знам, са мръсни (смее се).

Какво си спомняте от времето, когато пеехте със Стефан Данаилов “Дай рибу”?

Това е един от най-хубавите периоди в живота ми. Първо се запознах с Хачо Бояджиев, който е една легенда. Запознах се с прекрасните ваши актьори и срещнах вашите прекрасни зрители. Затова сега би трябвало да споделя комплиментите си с всички вас. Обичахте ме като актьор, обичате ме като продуцент, а сега и като режисьор. Утре сутринта мога спокойно да умра! (смее се)