ПРЕВОДАЧЪТ НА "ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ" ЛЮБОМИР НИКОЛОВ

Елена Владова

web

Преводачът и писател Любомир Николов е роден през 1950 г. в Казанлък. Следвал е машиностроене в Тула, Русия. През 1977 г. завършва журналистика в СУ “Климент Охридски”. Работил е като журналист в Българска телевизия и списание “Криле”, а също така в Централния съвет на Българските профсъюзи. От 1991 година е преводач на свободна практика.

Автор е на фантастичните романи “Съдът на поколенията” (заедно с Георги Георгиев), “Къртицата”, “Червей под есенен вятър”, “Десетият праведник”, повестта “По стената”. Въвежда у нас жанра книга-игра. “Огнена пустиня” е единствената такава, пусната с истинското му име. Всички други около 30 на брой носят псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Даниълс. Член е на клуба за фантастика “Иван Ефремов” към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.

Най-известните романи, които е превел, са “Властелинът на пръстените”, “Хобитът” на Толкин и “То” на Стивън Кинг. Има 3 престижни награди за фантастика - “Еврокон” от Франция, 1987 (за “Червей под есенен вятър”), “Соцкон” (първи и последен в Украйна, 1989 - за цялостен принос) и награда от Съюза на преводачите в България, 1991, за епоса “Властелинът на пръстените” от Дж. Р. Р. Толкин.

Освен английски език, Любомир Николов владее на различно ниво още няколко езика - френски, италиански, испански, руски, сърбохърватски, немски (“който научих заради “Дюн” - попадна ми на немски и исках да го прочета), полски.

- Работили сте като журналист. Кога започнахте да се занимавате активно с преводаческа дейност?

- Толкин ми е почти дебютът. Първият ми превод е някъде в средата на 80-те години на “Градът и звездите” на Артър Кларк. Постепенно преминах изцяло на преводаческа практика, журналистиката ме заряза (смее се), защото след 89 година бях още в списание “Криле” и реших, че е дошло времето да мина само на свободна практика.

- Казахте, че пишете предистория на епоса на Толкин. Кога ще излезе то?

- Започнал съм да пиша тази книга, но непрекъснато не ми стига времето, защото трябва да се работи за пари... В българското издание на “Властелинът на пръстените” написах всъщност един предговор на моята книга с всички основни глави, където посочвам основните нерешени въпроси. Нарекох го намирането на ръкописа от Бялата кула - по аналог с Червената книга - ръкопис, който разкрива тайните около намирането на пръстена и около Ам Гъл. Книгата ще се казва “Вестоносецът на истарите”. Моето желание е да си освободя месец-два и до кроя на годината да завърша I том. Книгата виждам в две части. Засега съм говорил с издателство “Елф” - с шефа му Пламен Митрев, който много иска да я издаде.

- Считате ли, че българската митология е подходяща за фентъзи?

- Да. Пример за това е сборникът “Таласъмия” с разкази от един конкурс, проведен в Стара Загора. Разказът, спечелил I място - “Какавидата”, е нещо изумително, много красиво, чисто върху българска фолклорна основа и ако го почетете, ще видите, че е голямо постижение. Българската митология е много богата и дава възможности за чудесни произведения. Просто трябва да се бяга от утъпкания път на световното фентъзи, което авторката на разказа е направила. Като успешна работа в тази насока мога да посоча трилогията на Николай Теллалов. Той е много добър автор и единствено незнанието на широката публика и излишното популяризиране на преводната фантастична литература му пречи да постигне много голям успех у нас. Истината е, че читателите не знаят, че в момента имаме автори ако не по-добри, то поне на нивото на световните и донякъде имат предубеждение към нашите писатели. Друг е въпросът, че е спорно доколко нашата митология би могла да повлияе на чуждите читатели. В такива моменти винаги се сещам за “Дюн” на Франк Херберт. Ако от нея махнем ориенталската част, романът би загубил страшно много.

- Какво ще кажета за филмите по “Властелинът на пръстените”?

- Харесвам първия филм, от втория съм силно разочарован. Първият е изцяло в духа на книгата. Във втория, не знам защо, са се хванали да правят промени, бягат от духа на Толкин. Всички почитатели на Толкин изреваха срещу един момент от сражението в крепостта, който не присъства в книгата.

- Колко време превеждахте “Властелинът на пръстените”?

- Около две години и половина, по това време и работех като журналист. Но винаги съм казвал - една книга се превежда така, както е написана.

- Имахте ли проблеми преди 1989 година заради това, че се занимавате с Толкин?

- Не. Първият му превод излезе преди 89 година и бе планиран от издателство “Народна култура”, което е социалистическо. Ако трябва да посоча нещо такова, и, слава богу, ми се е разминало, то е в романа “Къртицата”. По това време четях “1984” на Оруел. Бях много впечатлен от него и си казах: “Колка жалко, че този роман никога няма да види бял свят у нас”. И без много-много да му мисля, аз просто преписах един пасаж, но добре, че никой не забеляза.

- Какво превеждате в момента?

- В момента превеждам историческа книга за Йерусалим. Но иначе винаги работя върху две. Това, което повече си заслужава да се спомене, е, че превеждам за издателство “Обсидиан” романът “Помпей” на Ричард Харис, който стана известен с “Фатерланд”.

- Писали сте само фантастика...

- Обичам фантастиката и фентъзито. От друга страна и аз съм донякъде като Толкин - живея малко откъснато от света и не смятам, че го познавам достатъчно добре, за да пиша реалистична проза. Аз съм по-затворен човек и предпочитам да не се намесвам в шума на света.

- Колко преводачи на Толкин има у нас?

- Толкин е превеждала и Красимира Тодорова. Но самият той не е писал толкова много. Други негови книги са “Опасното кралство”, “Червенокосият Джайлс” и друго почти не се сещам. Той има и една книга, “Писмата на Дядо Коледа”, която не съм чел. Тя пак е писана за децата му.

- Къде бихте поставили Толкин от гледна точка на британската литературна традиция?

- От една страна без съмнение трябва да то поставим в традицията на Уолтър Скот - на епичния роман. От друга страна той отива при Луис Карол и Милн, при Кенет Греъм - с “Шумът на върбите”, защото явно има афинитет и към децата. Не случайно най-първите му мъгляви идеи започват с разказа за една къща, където децата се пренасят, когато спят и там чуват невероятни истории за древни времена и легенди. Пък и в края на краищата цялото му творчество е за неговите деца.

- Какво бихте отличили в световен мащаб от съвременната литература?

- В световен мащаб най-много се търси английски и англоезична литература. Истинско чудо е, че на световния пазар започнаха да пробиват поне двама неанглоезични автори. Единият е Паулу Коелю, който е явление сам по себе си, вторият е Умберто Еко и третият е Артуро Перес Реверте, който по някакво чудо проби лавината от трилъри. Факт е, че успяват и трябва да са уникално явление, каквото е Еко или много добри професионалисти, за да се преборят в същата игра, какъвто е Реверте.

- Според българския писател Златко Енев, който живее в Берлин, в западноевропейските страни на все повече популярност се радват писатели-емигранти. Някога сред първите в това отношение бе Салман Рушди.

- Интересът към екзотичната култура е естествен, но това, ми се струва, са единични явления. Писателят-емигрант не може да бъде водеща фигура. Ако една национална литература се наложи в света, това е друг въпрос, както, например, ние имаме претенциите светът да се заинтересува от Радичков, който го заслужава, друг е въпросът дали светът наистина се интересува от това. Но факт е, че ние можем да предложим на света няколко вида писатели. Едните са чисто самобитни като Радичков. Вторите трябва да бъдат хора, осъзнали националното и успели да го пречупят през световното, което е много трудният път, но аз се надявам, че това може да стане. Такъв е Николай Теллалов, за когото вече казах, който направи една удивителна трилогия, която вероятно ще стане тетралогия - един нов поглед към българската митология и история. Аз все пак гледам повече от ъгъла на фантастиката, където съм по-добре запознат. Бих посочил и варненката Елена Павлова, чийто нов роман - “Светлият боец”, ще излезе скоро. Това е и хорър и фантастика и ще бъде голям скандал.

- Какво искате да преведете?

- Наскоро прочетох една много удивителна книга, която трудно се поддава на определение. Може да се нарече фентъзи, приказка - история за това как между животните се появява изоставено дете, израства между тях и елфите му разказват, че то е определено от боговете да спаси животните и приятелите им. Заглавието е “В търсене на фарадона” - фарадон е нещо магическо.

- Няма ли да преведете предисторията на Толкин на английски език?

- Желанието ми е друго - да я преведа на английски, да я пратя на издателство “Ъруин”, което има всички права на Толкин и те единствени биха могли да дадат официално разрешение за издаването й там. Така бе направено продължението на “Отнесени от вихъра”, както и на “Казабланка”.

© Елена Владова, 2003
© Издателство LiterNet, 18. 09. 2003
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2003.