ЛАТИФ БОЛАТ: ОСНОВАТА НА ВСИЧКО Е ДА СИ ЧОВЕК

Елена Владова

web

Латиф Болат е един от най-известните турски музиканти в света, които работят в областта на етно и уърлд музиката. Той е роден в Мершин, Турция. Завършил е фолклор и музика в университета Gazi в Анкара, има и диплом от университета в Анкара по турска история, религии на Средния Изток и политика. За известно време е ръководител на музикалния ансамбъл Halk Tiyatrosu, който изпълнява традиционна турска музика. Понастоящем музикантът живее в Санта Фе, САЩ. Изнася множество концерти и участва във фестивали и конференции из цяла Америка, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия, Великобритания и други европейски държави. В основния му репертоар влизат песни и композиции, издържани в стила на турския фолклор и традициите на така наречената Sufi музика. Гостувал е като лектор или музикант на почти всички престижни университети в САЩ и на фестивали по света, сред които са националният фолклорен фестивал в Канбера, Австралия; Cabrillo Music Festival в Санта Круз; Salt Lake City International Art Festival; Monterey World Music Festival и Rumi Festival във Ванкувър, Канада и др. Бил е преподавател в училището за уърлд музика в Бали, Индонезия. Латиф Болат свири на традиционния струнен инструмент баглама, както и на други турски инструменти. Автор е на саундтрака за телевизионния сериал на Джордж Лукас "Младият Индиана Джоунс”.

Музикантът бе сред участниците в двудневния семинар “Музика без граници”, организиран в Балчик през юни от клуб “Етно арт”. Той изнесе лекция, посветена на проблемите на уърлд музиката в световен мащаб.

- Във Вашата лекция в Балчик, говорейки за попмузиката, Вие казахте, че философията, скрита зад думите, взети от популярен попхит - "If you give it to me, l’ll give it to you", не е демократична. Какъв би бил Вашият текст, който да отговори на този?

- Всъщност, с това твърдение аз исках да привлека вниманието на всички върху много ниското качество на текстовете в песните в Западния свят, и най-вече на тези в хип-хоп и рап средите. Само си представете, че повечето от рапърите идват от гетата за чернокожи в Ню Йорк и Лос Анжелис. Вие бихте очаквали, че те биха се занимавали с борбата за справедливост и равенство в Америка. Те са в действителност в много лоша позиция в това общество и следователно вие бихте си помислили, че те биха говорили за това, че са потиснати, унижени, че биха говорили за миналите дни на робството и за несправедливостта, която срещат заради цвета на кожата си и т.н. Но с малки изключения светът на хип-хопа е пълен с войнстваща сексуалност, сводничество, наркотици и прослава на насилието. Ето защо аз смятам, че тези музиканти се намират извън собствената си реалност. Иначе те не биха използвали текстове като "give it to me, I'll give it to you".

- В Балчик свирихте заедно с руския музикант Роман Столяр, който е типичен северен музикант. Кое е най-странното музикално съчетание, което сте правили и с кой музикант?

- Да, за мен бе прекрасен опит да свиря заедно с някого от Сибир, който притежава такава страст към музиката. Надявам се, че ще успея да осъществя повече подобни сътрудничества с музиканти от България и други съседни на нея страни. Всъщност аз винаги се радвам да работя заедно с различни музиканти и затова нямам спомен за “най-странно сътрудничество”. Например за мен бе много забавно да работя миналата година заедно с индонезийски музиканти от Джакарта. Тяхната музика бе много различна от моята, но ние заедно създадохме прекрасен звук. Главната причина за такова приятно сътрудничество бе, че никой не се опитваше да наложи на другия своята музика. В този смисъл това бе много демократично.

- Как си сътрудничихте с Джордж Лукас?

- Когато преди няколко години живеех в Сан Франциско, неговото студио се свърза с мен, за да напиша и турска музика за техния телевизионен сериал “Младият Индиана Джоунс”. Действието в този епизод се развиваше в Истанбул през Първата световна война. Така че аз изсвирих няколко песни от онова време. Това бе много интересна работа за мен. Но така и не можах да гледам филма по телевизията.

- Имате и диплом по религии на Средния Изток и политика. Каква е разликата и приликата между политиката и културата, и по-специално музиката?

- Всъщност за мен политиката е в центъра на всяко друго нещо. Нашите култури са били тежко повредени от световната политика и най-вече от политиците в нашите собствени държави. В последно време, например, идеята за “глобализация” бе наблъскана в нашите мозъци от Западния свят, и най-вече от Америка. Това е политиката на днешния ден. В резултат на тези идеи нашите култури се повреждат толкова много, че ние бързо губим културната си идентичност. Например, когато бях в Турция, установих, че дори музикантите, изпълняващи традиционна музика, си служат с китари, синтезатори и т.н., че всеки музикант се опитва да бъде харесан от MTV или друга подобна водеща медия и че свиренето на истинска традиционна музика или танцуването на старомодни танци в действителност НЕ е много добре прието. И те веднага ви лепват етикет на старомоден човек. Ето защо аз смятам, че за да запазим нашите национални стойности и идентичност, ние трябва да сме много политични и наясно с политиката.

- Имате ли много студенти и последователи?

- Вече не преподавам толкова, откактопочти през цялото време съм на път заради концертите си. И все пак заради моята активна работа в продължение на 20 години в САЩ, мисля, че из цялата страна имам добри последователи. Малко, но много истински. Вярвам, че тези хора са каймакът на американското общество. Те са много отворени към други култури, много уважават това, което ние на Балканите или в Средния Изток притежаваме. Така че те са много наясно с това, което аз съм в състояние да им представя от Турция.

- Освен баглама, кой друг традиционен турски инструмент Ви е любим и защо?

- Обичам звука на Ney (бамбукова флейта). Това е може би най-духовният музикален инструмент в турската музика. От него излизат звуци като от Рая. Диханието на този инструмент отразява много директно живота и любовта.

- Чувствате ли се като изпълнител, който се намира между две нации?

- Струва ми се, че станах изпълнител, който принадлежи на света заради смесването на моята музика с много други музикални традиции. И все пак аз считам себе си преди всичко друго за изпълнител на традиционна турска музика. Аз това свиря и пея. Но благодарение на моя универсализъм съм способен много лесно да се свържа с други култури, особено откакто много ясно виждам ценността да си ЧОВЕК. Основата на всичко е да си човек. Националните и религиозни различия са се появили много по-късно. Човечеството е почти на 50 000 години, докато най-старата организирана религия е само на около 4000 години. Ето защо когато говорим за национални или религиозни разлики, трябва да си припомняме този факт. Освен това при раждането ни пита ли ни някой дали искаме да бъдем турци или индонезийци? Или пък пита ли ни някой дали искаме да бъдем мюсюлмани, юдаисти или християни? Ние се раждаме по стечение на обстоятелствата и само защото нашите майки или бащи са от дадена страна или религия, ние също ставаме част от тази нация или религия. Казвам го, за да подчертая, че на първо място трябва да си човек; религиозните или национални различия са нещо хубаво, но те не бива да разделят хората.

- Бихте ли свирили заедно с Теодосий Спасов, ако догодина се реализира международен фестивал за уърлд музика в България (Балчик)?

- Когато следващата година дойда в Балчик, бих искал определено да изпълня повече музика. Този път не свирих много, тъй като конференцията не е фестивал. Следващият път бих искал да свиря заедно с всеки, който прояви интерес, и с всеки, който смята, че да правим музика заедно е добра идея. В този смисъл се надявам, че ще успея да работя добре с Теодосий Спасов. Сигурен съм, че двамата заедно ще звучим красиво.

- Кой е най-глупавият въпрос, на който някога сте отговаряли?

- Разбира се, няма глупави въпроси, но този въпрос не е толкова лош в този аспект!! Шегувам се.

© Елена Владова, 2003
© Издателство LiterNet, 14. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.