|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОНСТАНТИН ДЕНЕВ. Елена Владова
Скулпторът е роден през 1954 г. в Стара Загора. Завършил е Художествена гимназия в София, а през 1979 г. - скулптура във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” в класа на проф. Ненко Марков. Оттогава живее и работи във В. Търново, професор е по скулптура в ВТУ. По-важните му самостоятелни изложби в страната са в галерия “Досев” (София, 1992), галерия “Жанет” (Пловдив, 1995), галерия “Райко Алексиев” (София, 1997), галерия “Ирида” (София, 1999), галерия “Спектър” (В. Търново, 1991, 1996 и 1999). Художникът се е представял няколко пъти в Италия (1995, 1996 и 1997). Сред по-важните му награди са на СБХ (1996 и 1998), II награда за скулптура (“Национална изложба, София, 1990), награда на Познанското воеводство (Международно биенале на малката пластика, Познан, Полша, 1988), почетен диплом “Салон на пластичните изкуства” (Решица, Румъния, 1998) и др. Във Варна художникът досега е представян два пъти - в рамките на сборната изложба на галерия “Ирида” - “Светлинни проекции”, гостувала по време на Дните на пластичните изкуства (2000 г.) и самостоятелно в галерия “Буларт”, където изложбата “Свързване” все още може да се види. Философия на / във материала Работя с всички класически материали - от хартия, през бронз, метал до дърво. В това отношение не си поставям ограничения, важното е материалът да е близък до теб самия и да го накараш да те изрази, да го “населиш”. В последно време преобладаващата част от работите ми са от дърво. За мен е безсмислено да работя, особено камъка, в камерни размери. Творбите трябва да имат поне мащаба на размаха на една ръка. Намесата в материала е много проста. Тя носи силата на жеста, предаден на материала с минимум действие (чрез рязане и цепене) и съвършена простота - без сложност на направата и “високо занаятчийство”. Затова бих нарекъл скулптурата си реалистична. Тя е провокирана от живота около нас и сблъсъка с него. Използвам материала (дървото) в неговата естественост, чрез своите сили и действия аз трябва да пердизвикам силите и енергиите, скрити в него и да ги изведа на повърхността. Стремежът ми е да се изразя лаконично. За преподавателската си работа Константин Денев казва, че е непрекъснат диалог, взаимно зареждане с енергия и провокация. “Трябва винаги да бъда на нивото на очакванията. Преподавателската ми работа ме научи, че не е достатъчно само да водиш собствения си вътрешен диалог, а и с хората срещу теб, но в него не трябва да има фалшиви интонации, защото те веднага усещат”, казва авторът. През 80-те години
Свързване (или разминаване) Ние не гледаме достатъчно отворено на света и към другите, а слагаме собствените си рамки, за са осмислим по-лесно нещата, без така да обхванем целия мащаб на събитията и случките. Подреждаме ги в измислени конфигурации, за да си създадем комфорт. Така си заравяме все повече главата в пясъка и все по-малко гледаме нагоре. За нашите прадеди до преди 100 години погледът нагоре е бил задължителен. Всяка къща в Арбанаси е минивариант на Вселената, там всичко се опитва да ни съотнесе с природата и широките мащаби. На мен ми се ще да напомня на зрителите за тези широки мащаби или поне за тяхната липса.
Идеята за това “свързване” (или разминаване) ще бъда заложена и в работата, която Константин Денев подготвя за симпозиума “Скулптура на открито” в столичния парк “Заимов” (скамейка от 12 гранитни морени, свързани с дървени греди). Там ще бъдат изложени творбите на над 20 наши водещи скулптори.
© Елена Владова, 2001 |