КАК ИВАНКА ИВАНОВА РАЗГОВАРЯ С ВЪЗМУТЕНА ГРАЖДАНКА

Елена Владова

web | 16 истории на Иванка Иванова

Иванка Иванова разговаря с възмутена гражданка. Ето как стана това:

Беше напечен следобед. Иванка Иванова вървеше по напечената улица и ядеше сладолед. Вървеше бързо и ядеше сладоледа бързо, за да не се разтопи. И не щеш ли, вървежът й в напечения следобед бе забавен от викове. Виковете идваха от пресечката вдясно. Съвсем наблизо.

Иванка Иванова се заслуша и зави вдясно. Пред магазина след завоя бе застанала жена. Жената носеше куфар и куче. Тя викаше.

“Възмутена съм, викаше жената. Такова нещо няма никъде по света. Обиколила съм Европа и половината Южна Африка. Никъде не са ми продавали вмирисано сирене. Освен във Франция - “Рокфор”, естествено вмирисано. Възмутена съм.”

До жената с куфара и кучето стояха още десет души. Слушаха и си мърмореха под носа. Тихичко.

Иванка Иванова спря до възмутената гражданка. Кучето се прозяваше, а куфарът бе марка “Луи Вюитон”. От магазина се чуваше последната песен на нашумелия певец Кики “Защо така бе, Миме?”. Продавачът си тактуваше с лопатката за сирене по щанда.

Защо се възмущавате, госпожо?- попита Иванка Иванова.

Възмутената гражданка погледна Иванка Иванова.

Няма да си го купя, каза възмутената гражданка. И гладна да остана, няма да си го купя.

Иванка Иванова още ядеше сладолед.

Госпожо, каза тя, не си го купувайте. Купете си сладолед. Той не се разваля.

“Чудна гражданка, каза си наум Иванка Иванова. Тя не знае ли, че възмущението не е като сиренето. Възмущението си е за нейна сметка. Никой не го продава и никой не го плаща.”

И зави в следващата пресечка вдясно.

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Елена Владова "16 истории на Иванка Иванова", Вн., изд. "Сталкер", 2002.