КАК ИВАНКА ИВАНОВА НАПУСНА РАБОТА И ОТИДЕ, ЧЕ СТАНА СКАУТКА

Елена Владова

web | 16 истории на Иванка Иванова

Иванка Иванова беше жена с вкус и афинитет към аксесоарите. Един ден тя отиде на работа с нова панделка в косата - голяма, червена и искряща. Почти като цяла шапчица.

Останалите се полюбуваха на панделката, но не и на факта, че я носи точно Иванка Иванова. “Какъв цвят, казваха на Иванка Иванова, напомня на някои остарели идеологии.” Или пък “Който си няма мозък да мисли, си слага панделка на главата.”

И други такива сентенции.

И какво се случи с панделката? Ето какво се случи:

Понеже голяма беше панделката, всички тайно си подръпваха от нея по един свилен конец, без Иванка Иванова да усети. И си го прибираха в джоба.

И така от панделката останаха три нишки.

Като три ручейчета без корито се стичаха от дългата коса на Иванка.

Един ден тя отвори стар учебник и прочете: “...и бездънна е завистта, както и любовта, защото са човешки.”

И разбра Иванка Иванова, че не е време за панделки, а за нещо ново. Като работа, например

И записа се Иванка Иванова в скаутската организация. С много хора заедно да помага на старите, болните и нуждаещите си. Цветя и дръвчета да засажда, където трябва, горите да почиства от боклуците и страшните мечки да гони.

“А спомените си ще записвам в дневник и листите ще крия под камъните в гората” - реши Иванка Иванова. И така направи.

Който иска да ги прочете - да ги потърси.

Свят широк - камъни мно-о-о-го...

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Елена Владова "16 истории на Иванка Иванова", Вн., изд. "Сталкер", 2002.