|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАК ИВАНКА ИВАНОВА СТАНА ПИСАТЕЛКА Елена Владова web | 16 истории на Иванка Иванова Една сутрин Иванка Иванова се събуди с мисълта, че животът й няма смисъл. На следващата сутрин това чувство беше още по-силно. На третата сутрин в главата на Иванка Иванова започнаха да пъплят въпросчета и въпроси. Иванка Иванова се замисли дълбоко и си каза: "Защо съм се родила? Излиза, че е само за да живея аз, а не някой друг на мое място. Я по-добре да седна и да напиша всичкото това, което го мисля. Може да има смисъл". Иванка Иванова взе един бял лист, седна и написа: "Казвам се Иванка Иванова. Името ми е обикновено. Нищо интересно няма в името ми. Сега съм млада, после ще бъда стара, а преди това съм била дете". Иванка Иванова нямаше представа от стилистика. Но след като прочете написаното, си каза: "Тези думи ми приличат на автобиография. Не трябваше да се получи точно това". Взе нов бял лист, седна и написа: "Казвам се Иванка Иванова. Не съм писател. За да си писател, трябва да знаеш каква е душата ти. А за да знаеш каква е душата ти, трябва да знаеш много. Аз не съм образована, за да познавам душата си". Иванка Иванова се разплака. Мъчно й беше, че не може да изрази по най-прост и красив начин себе си. "Какво по-просто има, повтаряше си наум Иванка Иванова, от това да вземеш лист и химикал, да седнеш и да пишеш. Без да си мислиш, писател ли си или не си. Без да си мислиш, дали някой ще чете това, което пишеш..." Почти към обяд, с горчиви сълзи на очи, Иванка Иванова взе нов бял лист, седна и написа: "Аз съм обикновена жена. Искам да имам пари. С тях ще си купя книги, които ще прочета и ще се науча да пиша. С тях ще си купя много парфюми. Искам да пътувам до Индия. А животът изтича като вода в канал. Обичам думата обичам." Иванка Иванова прочете написаното и се усмихна за първи път от няколко дни. Каза си: "С тези написани думи аз изразявам желанията на хиляди жени. А в това има смисъл". И така Иванка Иванова видя, че животът й не е съвсем безсмислен.
© Елена Владова, 2002 |