Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

VІІІ МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО В ИСТАНБУЛ

Елена Владова

web

Световно ниво сред джамии, гемии и римски сгради

Лого на Биеналето в ИстанбулИстанбул, или Цариград, или още Константинопол, или още “комшулук” - съвсем близо до България, а спрямо Варна дори и по-близо от самата ни столица София, но иначе много, много далеч, на други равнища от нашия живот, е домакин от 1987 г. насам на най-голямото международно биенале на съвременното изкуство на Балканите - една доста фина, деликатна и спорна арт материя дори и за самите художници, които я създават. В космополитното пространство на този древен и важен исторически град, разположен и в Европа, и в Азия, пребивават 12 милиона души (според други източници - до 17 милиона), сред които има и твърде сериозни бизнесмени, и студенти, и активно действащи рибари с прегракнали от викане гърла, и интелектуалци, и съвсем обикновени безделници, пушачи на наргиле по кафенетата, и разбира се, търговци - майстори на надприказването и спортисти в областта на надлъгването с клиента, който въпреки всичко се чувства като цар. Тук се издигат сградите на важни банки (всички млади истанбулки знаят, че шефът на Кочбанк е млад, красив и неженен), на 19 университета, най-старият от които е Берлински зоопарк (видеоарт)на 550 години и приютява над 60 000 студенти, издигат се куполите на Синята джамия и на “Света София”, на българската църква “Св. Стефан” и на още множество джамии, римски сгради и колони. Естествено, огромното пространство на този град не може нито да се обходи, нито да се пропътува (предвид постоянните задръствания) за някакви си 4-5 дни екскурзия или служебно посещение, каквото бе това на групата от Варна и на още две подобни групи от София, дошли в Истанбул, за да видят биеналето на съвременното изкуство. Но според концепцията на организаторите - Истанбулската фондация за култура и изкуство, подкрепена от множество спонсори, най-могъщият сред които - Japan Tobacco International, Турция, участващите в биеналето творби се разполагат в няколко сгради и помещения, които се намират в различни точки на града. Така, ще не ще, човек обхожда доста голяма част от улиците, за да види това, за което е дошъл. В случая, както сигурно веднага става ясно, можем да говорим за държавна стратегия в областта на културата и популяризацията на националните дадености и ценности в световен мащаб. В световен мащаб, защото биеналето в Истанбул е на световно ниво - като се започне от това, че на всяко издание се кани различен куратор от чужбина, който подбира авторите според своята собствена концепция, и се свърши с присъстващите гости и лектори на съпътстващите дискусии. На това издание на биеналето в съпътстващите дискусии участваха например директорът на 50-то биенале във Венеция Франческо Бонами, художничката Ширин Нешат, абсолютен хит от няколко години по целия свят, директорът на Центъра за съвременно изкуство в Сараево Дуня Блажевич, проф. Уте Мета Бауер, куратор на ІІІ биенале на съвременното изкуство в Берлин и още много други изкуствоведи, художници и теоретици от САЩ, Турция, Австралия, Испания, Гърция, Хърватска, Аржентина, Япония, Франция, и др. Отделна дискусия например с представители на съответните страни бе посветена на изкуството в Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан. Като едни истински българи няколко човека още в началото разровихме официалните пресматериали, за да открием и българско име. Те бяха две - на художника Ерджин Чавишоглу (роден в Търговище, но живеещ във Великобритания) и на Каролин Христов-Бакърджив, куратор и писател и шеф на музей за съвременно изкуство в Торино, чийто баща е българин. Тук не е мястото да се правят каквито и да е изводи, първо, защото всеки може да си ги направи сам, и второ, защото на такива събития кураторът решава кой ще участва. Но иначе, на самото биенале сред гостите имаше много български автори.

Дора Гарсия - Ключът на тази стая принадлежи на Дора Гарсия (видео нсталация в "Света София")Към палитрата на есенните събития в Истанбул трябва да прибавим още и съпътстващи биеналето изложби, музикален фестивал на музиката на Бах, фестивал на суфи музиката (входът за който бе 30 000 000 TL, заплащани от всички без изключение. Между другото, каталогът на биеналето бе на цена 24 $, а на журналистите се продаваше с 50 % отстъпка). Интересен факт бе откриването на една изложба точно по време на биеналето, озаглавена “Организиран конфликт”, в музея за съвременно изкуство в Истанбул. В концепцията за нея кураторът пише, че иска да покаже съвременните възможности на класическата живопис, която все още не е оценена достатъчно в съвременния арт контекст в Турция и се счита за отживелица. Очевидно и там живо присъства противопоставянето между живопис и жанрове като инсталация, видеоарт и т.н. Биеналето в Истанбул включваше и няколко акции на различни места (една от тях се състоеше в това да се изкъпеш в голяма турска баня, естествено, срещу заплащане). Иначе основите места, където все още са разположени експозициите (биеналето свършва на 16 ноември), са “Антрепо 4”, културният център “Топхане”, Йеребатанските цистерни (бивше римско водохранилище, в чиято мистична обстановка стоеше мистично и прожектираният видеоарт), галерия на голямата пешеходна улица “Истиклял” и джамията “Света София”. На последното място инсталациите и видеоартът стояха доста нелогично сред религиозната атмосфера, но пък кураторът може да е търсил по този начин провокацията.

Куратор на VІІІ биенале в Истанбул

Таня Бругера - Исторически пакетчета (инсталация от пакетчета чай в Антрепо 4)е Дан Камерън. От 1995 г. той е куратор на новия музей за съвременно изкуство в Ню Йорк, публикува статии в най-известните американски списания за изкуство. Избраната от него тема на биеналето е “Поетична справедливост”. На една от дискусиите той обясни, че е искал да противопостави двете понятия, които са абсолютно противоположни и по този начин да провокира авторите. На същата дискусия Дан Камерън обясни и тънката разлика между прилагателните poetic и poetical в английския език и своя избор (на английски мотото на биеналето е Poetic justice). В интервю, публикувано в ежедневника “Хюриет” (от 21 септември), Дан Камерън казва: “Спрях се върху идеята за справедливостта, защото от известно време тази дума се използва и възприема по различен начин. А поезията в цялото изкуство е метафора и езикът на поетите е безсмъртен. Чрез събирането на двете думи исках да им придам ново значение и да ги съживя”. В същото интервю Дан Камерън обяснява, че е познавал предварително само 15 % от авторите, които участват. Останалите е избрал, след като е обиколил много страни и изложби. “В биеналето има най-много видеоарт, защото според мен това е най-демократичното изкуство. Като отделен жанр то не се нуждае от специална подготовка. А и хората, които посещават биеналето, отделно също заснемат на видео това, което виждат”, казва в същото интервю Дан Камерън. Между другото, на една от дискусиите директорът на Platform Garanti Contemporary Art Center в Истанбул Васиф Кортун бе донесъл издание на местния вестник “Радикал” и обясни, че журналистите там не са се изказали твърде ласкаво за показаното, но това е друга тема.

Участниците

В биеналето на съвременното изкуство в Истанбул участват над 80 автори от цял свят. Сред тях има автори от Финландия, Гърция, Турция, Бразилия, Виетнам, Германия, Холандия, Турция, Босна и Херцеговина, Мексико, Япония, Корея, Иран, Китай, Израел, Пакистан, Сърбия, Канада, Венецуела, Испания, Норвегия, Ирландия, Куба, Унгария, Полша, Италия, САЩ, Египет, Тайланд, Хърватска, Филипините и други.

История на биеналето в Истанбул

Даница Дакич - Surround, 2003 (видео инсталация)Началото е поставено през 1987 г. от Фондацията за култура и изкуство в Истанбул, организираща от 30 години фестивал за класическа музика, джаз, театрален и филмов фестивал. Целта е да се създаде диалог между турските арт среди и света. Сред участниците на І биенале са Микеланжело Пистолето и Жан-Мишел Алберола. Тогава специални изложби са посветени на изкуството на Австрия, Швейцария, Полша и Югославия. Координатор на І и ІІ биенале е Берал Мадра. Темата на второто е “Съвременното изкуство в традиционни пространства” (като джамията “Сюлеймание”). Представени са групови изложби от Германия, Австрия, Италия, Испания, Югославия, Гърция, Турция и СССР. Директор на ІІІ биенале е Васиф Кортун. Участват 65 автори от 15 страни. От ІV биенале в Истанбул се кани куратор, тогава това е Рене Блок. Участват 119 автора от 47 страни. Артистичен директор на V биенале е Роза Мартинес. Темата е “Един живот, красота, преходи и други трудности”. Тогава като изложбена площ е използвано например и летище “Ататюрк”, както и няколко жп спирки. Куратор на VІ биенале е Паоло Коломбо. Темата е “Страстта и вълната”. През същата 1999 г. Истанбул е засегнат от земетресението и биеналето се провежда с участието на 56 автори. Куратор на VІІ биенале е японката Юко Хасегава. Участват 63 автори, чиито творби са подчинени на трудно преводимата тема “Egofugal: Fugue from Ego for the next Emergence”. Само 10 дни след паметния 11 септември 2001 г. на откриването на биеналето присъстват над 4500 души и около 1200 гости, критици, журналисти, художници от чужбина. Според статистиката изложбите са посетени от 68 000 души. VІІ биенале в Истанбул е отличено с наградата на ЮНЕСКО за подкрепа на изкуството. 5-членно международно жури присъжда награди и на 5 от участващите автори.

Тази година организаторът на биеналето - Фондацията за култура и изкуство в Истанбул, е отличен с Европейската награда за културен принос (KulturPreis Europa), създадена през 1992 г. от бившия външен секретар на Германия Ханс Дитрих Геншер. Мотивацията е, че Фондацията за култура и изкуство в Истанбул е “допринесла през последните 30 години за изграждане на разбирателство, толерантност и доверие между Изтока и Запада, Исляма и Християнството чрез средствата на културата и изкуството”.

За повече подробности посетете уебсайта на Биеналето >>>

 

 

© Елена Владова, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 09. 2003
=============================
Публикация във в. Черноморие, 09.2003.