Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЕНИ МАУПИН: НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ В СВЕТА Е, ЧЕ ХОРАТА НЕ СЕ РАЗБИРАТ ПОМЕЖДУ СИ

Елена Владова

web

Бени МаупинБени Маупин е роден на 29 август 1940 в Детройт, Мичиган, САЩ. Той е известен със съвместната си дейност с Хърби Хенкок и с изпълнението си на бас кларинет в класическия албум на Майлс Дейвис "Bitches Brew". След като учи музика в Института по музика и изкуство в Детройт, Маупин отива в Ню Йорк през 1963 г. И си изкарва хляба, като свири комерсиална музка със саксофонистите М. Браун и Ф. Сандерс. През 1966 г. свири заедно с Рой Хайенс, а през 1968 г. се присъединява към квинтета на Хорас Силвър. През 1969 г. барабанистът Джак ДеДжонет го запознава с Майлс Дейвис, който включва импровизациите на Маупин на бас кларинет в класическия си албум "Bitches Brew". Маупин продължава професионалната си дейност, като свири с пианистите Чик Къриа и Андрю Хил до 1970 г., когато се присъединява към секстета на Хърби Хенкок. Свири с групата, която записва емблематичния албум "Headhunters" и продължава да работи с Хенкок, след като секстетът става фънк група. Установява се в Лос Анжелис, където живее и работи и до днес.

Дискография: с Майлс Дейвис - Bitches Brew, 1969; с Чик Къриа - Sundance, 1969; с Андрю Хил - One For One, 1970; с Хърби Хенкок - Mwandishi, 1971; Crossings, 1972, Sextant, 1973, Headhunters, 1973, The Jewel In The Lotus, VSOP, 1976, Slow Traffic To The Right, 1977.

През юли 2004 г. Бени Маупин бе във Варна, България. Той участва в Международния джаз фестивал (http://www.vsjf.com).

 

- Познавате Милчо Левиев. Как се срещнахне с него?

- В Лос Анжелис, мисля, че през 1972 г. Свирехме заедно в малка група в един клуб в Лос Анжелис.

- Как се казваше групата?

- Мисля, че беше The Great expectations. Тя бе създадена от Милчо и от един друг мой много добър приятел, Джон Б. Уилямс. Ето така се запознах с Милчо. Свирихме в клуба и след това съм го виждал няколко пъти. Той е наистина много добър музикант. Той е първият ми приятел от България.

- Имате ли и други приятели от България?

- С Анатолий Вапиров се срещнахме през март тази година във Франкфурт.

- Досега сте били три пъти в България, но само в София.

- В София съм имал само концерти. Никога не съм бил там за по-дълго - свиря и заминавам за други страни в Европа.

- Записали ли сте албум с Милчо Левиев?

- Не, още не, но се надявам да имаме възможност да го направим.

- Кой Ви покани за първи път в България?

- Първият път дойдох с моя приятел барабанист - Лени Уайт. Не знам как той е получил поканата, но аз бях тук с неговата група.

- Сега какво можете да кажете за България, след като сте били тук повече от веднъж?

- Все още уча. Да, точно така е. Снощи в хотелската ми стая гледах телевизия. Гледах народни български танци и музика. Един приятел ми каза, че това е сватбена музика. Слушах и се опитвах да разбера как да нарека тази музика. Много е различно. Ритъмът е различен, но много красив. Много ми харесва. Сега ще изпратя дискове с българска музика на мои приятели.

- Бихте ли искали някога да използвате български фолклорни ритми във вашата музика?

- Да, бих искал. Когато си отида вкъщи, ще се обадя на Милчо и ще го помоля да ме научи, да ми обясни малко повече за българската музика, защото ми харесва чувството, което тя притежава. Когато снощи гледах телевизия, установих, че музиката и танците са много свободни. Сякаш музикантите и танцьорите не са заедно, но те са заедно и продължават отново заедно. Много ми харесва. Надявам се да успея да включа някои български ритми и мелодии в моята музика.

- Какво ще кажете за създаването на джаз рока, за албума "Bitches Brew"?

- Аз не съм бащата на джаз рока. Трябва да кажа, че Майлс Дейвис е по-скоро бащата на джаз рока. Моето участие с него в албума "Bitches Brew" постави началото на джаз рок вълната в Америка. Но не аз съм бащата на този стил, аз съм само може би един от създателите му.

- Доста сте пътували...

- Да, доста.

Бени Маупин на концерт във Варна (2004), сн. А. Иванов- Имате ли любима чужда страна?

- Много обичам да идвам в Европа, защото е много древна. Тук мога да видя много неща и да се докосна до култури, които не са ми познати. Много се радвам, че този път ще остана в България няколко дни. Утре, разбира се, е концертът ми (на 29 юли - бел. ред.). След това заминавам за София, откъдето ще пътувам за Мюнхен, а оттам за Австрия, където имам концерти, а след това отивам в Полша. За мен това е много, много интересно. Но не мога да кажа коя страна е моята любима страна. Може би Япония, защото там съм бил доста пъти, може би осем или девет пъти, като някога съм стоял цял месец или пък 5-6 седмици. Имах щастието да се докосна повече до тази азиатска култура, но пък никога не съм бил в Китай. Но Япония много ми харесва. Хората там много обичат джаз.

- Каква религия трябва да изповядва според Вас един джазмузикант?

- (Смее се.) Много хубав въпрос. Мисля, че една от причините, поради които толкова много обичам да ходя в Япония, е че съм будист, а будизмът е създаден там. Когато отида в Япония, се срещам с много хора от организацията Soka Gakkai, благодарение на която има много културни и други събития. Те привличат хора от други части на света в Япония, където представят своята музика, изкуство. Започнах да практикувам будизъм през 1972 г. Много американски музиканти са будисти.

- Не само музиканти, и актьори.

- Мисля че ние, всички будисти, искаме да създадем по-добро общество и по-добър свят чрез културата, образованието и споделянето на нашия съвместен живот. Това прави хората по-близки, отколкото те са. Практикуваният от мен будизъм се основава на няколко думи, които ние изричаме - Nam Myoho Renge Kyo. Soka Gakkai има привърженици в 185 страни по целия свят, включително и в Европа, Азия, Африка, разбира се, САЩ. Успява лесно да привлича хората, защото стремежът е да се създаде по-добър живот на всяка отделна личност и да се защитава световният мир. Моите приятели Хърби Хенкок, Ричард Дейвис и други също са будисти Soka Gakkai. Мисля, че е много важно човек да има духовна пътечка, философия, с която да живее. Нашият будизъм се основава на уважението към всяко вероизповедание, тоест, ти не трябва да вярваш в това, в което вярвам аз, но аз те уважавам като човешко същество. Будизмът учи на уважение към всички хора, без значение какви са и в какво вярват. Той е отворен към всички. Световен мир може да има само, когато хората се уважават взаимно. Само тогава можем да се разбираме помежду си. Мисля, че най-големият проблем в света е, че хората не се разбират един с друг, а причината за това е, че между тях няма диалог, те не разговарят, не обменят своите традиции и култура. Затова именно съм много щастлив, че съм тук, че мога да вляза в Археологическия музей във Варна и да видя най-старото злато на света, да свиря на фестивала и да видя други неща, които са специални само за България. За мен това е голяма чест. Благодаря за поканата.

- Ще издадете ли скоро нов албум?

- Работя върху него в момента, може би е готов 50 %. Имам малка група - перкусии, барабани и бас. Може би някога ще доведа групата си тук, в България, а защо не и във Варна.

 

 

© Елена Владова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2004, № 9 (58)