ХРИСТО МИХАЙЛОВ. ЗА ИЗКУСТВОТО - ХАРМОНИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Елена Владова

web

Христо Михайлов е роден през 1962 г. Завършил е Националната художествена академия. Живее и работи в София. За Варна казва, че е вторият град в България, където най-често прави изложби. Тук, обаче, човек може да го срещне не само заради поредната му експозиция, а и заради заниманията му с айкидо. Художникът е един от ръководителите на Националната асоциация по айкидо. Първата му изява във Варна е още през 1989 г. в галерия “Дарзалас” - салонът, с който си сътрудничи най-активно в града. Няколко изложби има и във вече несъществуващата галерия “Палас” в ДКС. Художникът работи в областта на скулптурата, миниатюрната пластика, ювелирното изкуство, живописта и концептуалното изкуство. Сред по-важните му и не малко на брой изяви са “На сън и наяве” (скулптура, живопис, пластика и лазерни лъчи в НДК - София), “Духът на Вазов в Долината на розите” (лазерна инсталация и звук, Казанлък, 1993), “Духът на българите” (НДК - София, 1994), “Одушевеното в живота на неодушевеното и неодушевеното в живота на одушевеното” (пърформанс, 1996), “Книга на камбаните” (висящи пластики в ротондата “Св. Георги”, София, 1997), пърформанс с лазери и човешки тела (галерия “Ата-Рай”, София, 1997) и др. Художникът е пътувал в Сирия, Турция, Сърбия, Белгия, Холандия, Германия, Словакия, Чехия, Румъния, Русия, Армения, Финландия. Последната му изява във Варна бе в началото на месеца в Центъра за съвременно изкуство (съвместно с “Дарзалас”), където представи проекта си “Вграждане на сянката” (инсталация и пърформанс с човешки тела, разсъждаващи върху древното българско поверие за вграждането на сянката).

А най-мащабният проект, по който работи от около година заедно с поета Дянко Дянов, е под егидата на Министерството на културата. Първата му част бе представена във Варна в  галерия “Дарзалас”, е пърформанс, съпровождащ втората - във вила “Сагона” миналото лято.

“Нова древност”

е синтезирана работа, която в най-общ план създава история, която не е съществувала. Основната му идея е да се пренесе античният дух в съвременен вариант в контекста на новото Хилядолетие и да се напомни за ценностите, които българите са дали на световната култура. Дянко Дянов участва в създаването на текстовата част. Проектът е съставен от четири етапа, като всеки е отделно художествено произведение. Първият изследва прабългарската традиция за изработване на мартеници и амулети. Той включва изработването на амулети от естествени камъни, върху които е гравиран текст с пожелателно значение, както и уникална каменна книга, върху която са гравирани всички амулети. С нея двамата автори ще кандидатстват в Лондонската библиотека. Вторият етап - “По земите български”, изследва бита и културата на траките, чиято кръв тече и в нашите вени. Той включва бижута, в които се откриват символи от тракийски съдове и рисунки. Върху всяко бижу е гравиран стих. Втора уникална книга съдържа всички стихове. Предстои официалното начало на втория етап от проекта в София, като негов консултант е проф. Александър Фол. Третият етап - “Църковна утвар”, включва създаването на пособия, които служат за извършването на църковни ритуали. А четвъртия етап, който ще обединява предходните, авторът пази в тайна, защото ще бъде изненада за художници, журналисти и всички, на които изкуството не е чуждо. Предвижда се проектът “Нова древност” да бъде представен във всички български Културни центрове в чужбина.

Авторът за себе си

За да създавам изкуството си, черпя от неговите дълбоки корени. Всичко, което правя, е подчинено на идеята да съхраня българската духовност във времето. Такива са и всичките ми концептуални работи. Изборът на жанра е според моментната емоция. Никъде по света не се гледа на изкуството профилирано. Авторът може да работи всичко, което съставлява неговия свят и се възприема от хората. Художникът е художник, останалото е само усвояване на занаята и въпрос на личност. Аз съм художник, който се чувства добре във всички жанрове, защото те са едно цяло и се допълват взаимно. В съвременното изкуство нещата са синтезирани. В повечето от концептуалните си проекти работя в екип с учени, поети, музиканти, режисьори, което е нормално.

Първата ми концептуална изява

бе още в Художествената академия. Работил съм заедно със Стоян Денев, с група “Градът”... Но за себе си мога да кажа, че съм самотник в изкуството. Участвам и в общи изяви, но по-голямо удовлетровение изпитвам тогава, когато изработя нещата сам. Изкуството поначало е егоцентричен продукт.

Днес много автори, които не са добри художници, се крият зад съвременното изкуство и създават повърхностни творби. Но концептуално изкуство не означава просто да вземеш един варел и да изсипеш боклука от него, а да обясниш защо го правиш.

В ювелирното изкуство

трябва много внимателно да се разграничава художникът от златаря. В едно бижу е ценен не материалът, а художествената композиция, на което ще обърне внимание художникът, докато златарят работи с калъп. Считам, че уважаващите себе си художници не трябва да тиражират произведенията си, защото това принизява стойността им. Ето защо не приемам, че всички първи 6 отпечатъка в графиката са оригинали. Оригинал е само първото копие.

С айкидо

Христо Михайлов се занимава от 1987 г., макар че разделянето му от изкуството е нещо твърде условно и излишно. Преди да се спре окончателно на него, преминава през други бойни изкуства. “Айкидо е оазис на душата, то е всичко - хармония, философия и изкуство. На него не можеш да бъдеш научен, защото айкидо е духовен път, по който най-големият ти враг е твоето лично его. Ако си неандерталски настроен, няма да останеш за дълго. Далеч съм от мисълта, че всички хора по света ще станат айкедоти, защото има още много пътища за усъвършенстване и търсене на хармония”, казва художникът.

И този ред на мисли няма как да не завърши с това, че “всеки ден е айкидо”.

Христо Михайлов казва още,

че да си художник е преди всичко необходимост. До края на годината той предвижда да приключи окончателно проекта “Нова древност”. Една от бъдещите му самостоятелни изяви ще е експозиция от живописни творби. Във Варна можем да го очакваме и като участник в тазгодишните Дни на пластичните изкуства, за да представи голяма лазерна инсталация - защо не и в морето. А нещо, което със сигурност ще стане част от пътя на Христо Михайлов е, че един ден ще отиде и в Япония.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 15. 07. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.