ХРИСТО ХРИСТОВ : СКУЛПТУРАТА КАТО ИЗЯЩНА РИСУНКА

Елена Владова

web

Скулпторът Христо Христов е един от онези български творци, които - за добро или лошо, първо са забелязани в чужбина, а след това у нас. Без да шуми излишно около себе си или да се стреми към прекалено медийно внимание, Христо Христов все повече се налага като един от най-талантливите и автентични млади български скулптори. Времето си авторът, който е убеден, че скултурата не е нищо друго освен рисуване, разделя между Варна и София. Тук се намира ателието му, откъдето излизат скулптурите му, за да тръгнат най-вече на път към чужбина.

Христо Христов е роден

през 1963 г. във Варна. Завършил е Техникума по обработка на камъка в село Кунино, а през 1994 г. скулптура при проф. Димитър Бойков в НХА. Първите му самостоятелни изложби у нас са в столичната галерия “Макта” (1996 и 1998 г.), през 1996 г. показва творбите си и в пространството на “Булбанк” - София. През 1999 г. две негови изложби в чужбина му печелят признание, както и множество почитатели - в град Берген, Норвегия и в Българския културен институт в Берлин, където са продадени почти всички творби, включени в експозицията му. Едва миналата година Христо Христов бе представен в родния си град Варна (в галерия “Буларт”).

Последната му изява в България бе съвсем наскоро (от 20 ноември до 5 декември 2000 г.) в столичната галерия “Цар Освободител” 6. Миналата година Христо Христов бе удостоен и с националната награда “Златно перо” за принос в българската култура, учредена от галерия “Макта” и радио “FM класик”. От 5 години скулпторът изработва и годишните статуетки “Спортен Икар”, които се връчват ежегодно от фондация “Български спорт” на изявени наши спортисти. Най-много творби на Христо Христов могат да се намерят в германската галерия “Георг”, с която авторът работи от 6 години, както и във варненската “Буларт”. Работи предимно с патиниран бронз.

Авторът за себе си

Скулптурата е най-голямото изкуство, но тя е преди всичко рисуване. Рисунката е пътят и към графиката, и живописта, тя е композиция, силует, идея. Творбите си винаги започвам от рисунка, затова и във всяка моя изложба включвам рисунки. Творчеството е необясним процес, то идва от само себе си. Вървиш по стълбата, без да знаеш докъде ще стигнеш, просто работиш. От трите основни материала - камък, дърво и бронз, които имат различна душа, аз се спрях на бронза. Той е вечен и дава свобода. След рисунката работата при мен започва от глината и преминава през восъка, за да придобие окончателния си вид. Не обичам илюстрацията в скулптурата, търся знака, стремя се към все по-голяма изчистеност, съчетана с ритъма на композицията и архитектониката. Всяка моя творба ми звучи монументално и може да бъде проект за едромащабна работа. Не работя и ювелирни пластики. Из галериите е пълно с торсове и торсчета, но не това е целта ми. Не съм правил компромиси със себе си, защото ако искаш да се занимаваш с изкуство, трябва да вярваш.

Българският фолклор и балканската митология

са основните източници на теми и образи за Христо Христов, който е убеден, че “човек ходи по своята земя и черпи от това, което му е родно”. Някои от персонажите му - мъже, жени и деца, животни, изобразени силуетно и без излишна орнаментика, отвеждат към българската фолклорна и християнска традиция (Пристанала, Добрият пастир, Сватба, Молитва, Свети Георги), други към българската и тракийската митологии (Добрият цар, Орфей, Богинята-майка). Те са изработени от патиниран бронз, за единствена украса върху тях може да се приеме релефът. Знаковостта на скулптурите на Христо Христов отвежда към архетипи, закодирани дълбоко в паметта ни.

За бъдещето на изкуството у нас

Изкуството винаги е било елитарно и творецът сам избира към коя част от публиката ще го насочи, тази част, която, колкото и да е малка, има потребност от него. Ако творецът започне да си мисли, че времената са тежки и никой не мисли за изкуство, значи няма да е искрен със себе си. У нас никога не е имало арт пазар, както и публика, възпитавана поколения наред. Но не мисля да си замина от България, защото само тук мога да правя скулптура. В чужбина винаги ще имаш чувството, че не си в родната си страна. Убеден съм, че всеки, който е заминал, се връща по някакъв начин в родината си, дори и за да донесе нещо от чуждата култура. Нещата трябва да се случват и тук.

В предстоящите 2 години

Христо Христов не мисли да показва творбите си в България. Най-близката му изява е отново в чужбина. През март тази година германската галерия “Георг”, с която авторът работи, ще покаже колекция от творби на немски и български художници в най-скъпия и богат хотел в света - Burj Al Arab в Дубай. Хотелът е висок колкото Айфеловата кула и има формата на кораб, в централното му фоайе е разположен фонтан между златни колони, който изхвърля струя, висока 32 метра. Картина, почти като в Приказките на Шехерезада! Творби на Христо Христов ще бъдат включени в гостуващата международна експозоция, а негова скулптура на хотела, изработена, както винаги, от патиниран бронз, вече украсява някое от фоайетата му.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 23. 04. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 05. 01. 2001.