УСЕЩАНЕ ЗА МОРЕ И АНГЕЛИ ИЗПЪЛВА ТВОРЧЕСТВОТО НА ДАНИЕЛА ХАДЖИЕВА

Елена Владова

web

“Винаги съм приемала морето като прозрачна обвивка, като място за много скришни неща. Затова не го рисувам с маслени бои, защото не му отива напластеното изображение. В един разказ на Рей Бредбъри морето е описано като жена. Мисълта, че е много дълбоко, те кара да си мислиш, че то е и като своеобразна врата, праг, който може да те отведе към някакво неизвестно пространство.

Човешката фигура изобразявам като полуангел - получовек, нито мъж, нито жена. Този персонаж се развива заедно с мен. Ще продължа да работя в тази насока. Вярвам, че у хората има нещо небесно, взето от вселенския разум, което може би отвежда към ренесансовото поставяне на човека в центъра на световните ценности. Но небесното е съчетано с натурализма. Интересува ме противопоставянето между тези две крайности, както и това, че ангелите са безполови”.

Има художници, които всеки от нас е свикнал да свързва с Варна. Отделени от родното градско пространство, те биха ни се стрували сякаш други хора.

Има и художници, които са родени тук, но по стечение на лични или професионални обстоятелства не можеш да ги срещаш всеки ден по улиците на града. И макар че животът на такива автори кипи на съвсем друго място, понякога дори и не в България, художническата им четка е като омагьосана. Изпод нея излиза не друго, а море. Не буквално, разбира се, а премислено през призмата на личността и разстоянието. Когато, всъщност, нещата често стават и много по-истински.

Един от тези художници е и

Художничката е родена преди малко повече от 20 години във Варна. Завършила е гимназията за изящни изкуства в София през 1991 г., а през 1997 г. - специалност “стенопис” в Националната художествена академия в класа на проф. Димо Заимов. Живее и работи в София, а през голяма част от лятото и във Варна.

По специалността си е работила в няколко български градове (“бих работила и отново, но за стенопис трябват много средства”). Със свои колеги е участвала в изписването на параклиса “Св. Петър и Павел” в село Смолско, Средна гора, за който БНТ излъчи преди 3 години филм. Нейни стенописи могат да се видят и в църквата “Св. Богородица” в Ловеч, в хотел “Чайка” в курортен комплекс “Св. Константин и Елена” и в Италианския лицей в Горна баня. Има една самостоятелна изложба - през 1996 г. в столичната галерия “100 + 1”.

Даниела Хаджиева е участвала два пъти във фестивала “Процес-пространство” в Балчик. През 1998 г. тя се представи с колаж (рисунка, текст и фотографии) - съвместна работа с художничката Валентина Иванчева. Творбата бе посветена на темата за емиграцията. Миналогодишната й работа - инсталация, бе наречена “Присъствие”. Тя се “замисляше” над философската тема за присъствието на ангелите в човешкия живот.

Даниела Хаджиева работи в областта на рисунката и колажа. Не рисува с маслени бои. Предпочита да работи с пастел, акварел, молив и темпера или съчетание между тях. Във Варна нейни кавалетни творби могат да се намерят в галерия “Буларт”. Художничката работи все по-често и в областта на графичния дизайн, анимацията и клип арта. Последната й работа в тази насока е личното й виждане за седемте човешки чакри.

Даниела Хаджиева е посещавала няколко пъти Холандия, за последното си потуване казва, че я е променило изцяло. “Амстердам е моят град. Всеки човек трябва да намери своя град на света”, твърди художничката.

За поколението художници на ХХ век

“Всички ние, които принадлежим на поколението на 70-те години, сме художници, които мечтаят да са художници. Отдаването на изкуството в ателие е за нас мечта, вече забравена екзотика. Нашето художествено поколение е обременено от новите изисквания на ХХ век. То също е принудено да навлезе в сферата на комерсиалното. Художникът вече започва да се грижи за художествения вкус на публиката чрез средствата на рекламата, анимацията или клип арта. Ние вече не сме художниците, които гледат на живота по бохемски. Художникът все повече се превръща в човек, който дава естетически идеи и насочва художествения вкус чрез графичния дизайн и медиите. Компютрите се превръщат във все по-голямо предизвикателство за нас като средство за изразяване, а рисунката, изработена на ръка, ще става все по-ценна като художествено произведение”.

Морето и ангелското присъствие

в живота на човека садвете основни теми в кавалетното творчество на Даниела Хаджиева. Творбите й бягат от онази абстракция, която разчита единствено на внушението чрез цветове или определени лични символи. Морето в творчеството на Даниела Хаджиева присъства като усещане за пространствена атмосфера, а не като буквално предаден пейзаж. Човешката фигура в творбите на художничката е изобразена почти контурно, в пестелива цветова гама, изнесена е на преден план и изразява различни състояния. Човешката фигура в творчеството на художничката е безполова и все повече се доближава като внушение до персонажа на ангела. В по-раните цикли на авторката човешкият персонаж композиционно е поставен заедно с изображението на риба. В по-новите й творби безполовата фигура е с крила, разколебана между иконичното и абстрактно изображение.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 05. 05. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 03. 11. 2000.