ЦВЕТЕЛИНА ВЕКОВА.
Илюзорните пространства на душата

Елена Владова

web

“Да си художник е отговорност, най-малкото, защото възпитаваш вкус”, казва Цветана Векова. И тя защитава това свое убеждение във всички жанрове, в които работи. От няколко години художничката работи паралелно и живопис, и керамика. Но ако последната й изложба във Варна (през април 2001 г.) беше само живопис, то най-последната й любов е керамиката. Такава ще бъде и бъдещата й изложба, вероятно през пролетта на тази година.

Цветана Векова е родена

през 1956 г. във Варна в семейство на художници. Завършила е декоративно-монументални изкуства в НХА през 1981 г. В творческата й биография са записани и години на преподавателска дейност - към някогашната школа по изкуства “Знаме на мира” (1987-1989 г.), във ВСУ (1995 и 1996 г.). Сред по-важните й стенописи (всички сухо фреско), са тези в МЕИ, София; в Изследователския институт към МХП, София; във Варна - в ОУ “Йордан Йовков”, в Техникума по електротехника и други. Цветана Векова е автор и на декоративни творби за пространствено оформление. През 1990 г. изработва рисувано текстилно пано в Конкарно, Франция. Сред по-новите й работи в тази област са карти и графични рисунки във варненския Археологически музей, в музей “Стара Варна” и други. Нейни са и керамичните пластики в централната част на комплекс “Златни пясъци”.

Сред по-важните й участия в представителни групови изложби в чужбина са тези в Гданск, Полша (“Съвременни български художници”, 1987 г.), Тбилиси, Грузия (“Седем художници от Варна, 1988 г.), Минеаполис, САЩ (музей “Байер”, 1993 г.), Шафхаузен, Швейцария (“12 художници от България”, 1994 г.) и много други. Има повече от 5 самостоятелни изяви във Варна. Участва във всички общи изяви на групата на варненските художници, в двете минали издания на фестивала “Август в изкуството”. През годините е носител на награда за оригинално решение и нова технология в националния конкурс “Естетизация на градската среда” (1987 г.), на III награда в международния конкурс за архитектура и изкуство “Артцентър “Вулкан” (1989 г.), на II награда в националния конкурс на морска тема (1997 г.).

Художничката работи в областта на стенописа, рисунката, керамиката и живописта. През последите 2 години работата на Цветана Векова е свързана и с дейността на галерия “Юка”, на която е художествен консултант. Авторката участва в последните й две Коледни експозиции, през пролетта на 2001 г. там откри и своята “Празнична Великденска изложба” (живопис). През миналата година художничката участва в 10-ия международен пленер по керамика в Троян (през месец септември) заедно с още автори от страната, от Турция, Румъния, Армения и Япония. Творбите й, създадени по време на пленера, ще бъдат показани през пролетта на “Шипка” + 6 в София. Те ще са част и от бъдещата й изложба във Варна.

Авторът за себе си

Все още продължава да ми се работи стенопис. Изпитвам носталгия по този жанр и сигурно на това се дължи фактът, че трудно правя картини малък формат и миниатюри. От стенописа ми остана отношението към живописния език, избора на цветова гама, рисунъка и образната система. Оттам е и любовта ми към фрагмента, съчетанието от различни живописни материи и пространства. Гледайки платната си, ми прави впечатление, че в последно време в тях рядко присъства човешката фигура. Предметният свят е с по-особена натовареност. Дали това ще е пейзаж, архитектурна среда или своеобразен натюрморт, те са с условен символичен смисъл, а човешкото присъствие е индиректно. За мен по-важна е философията, винаги ме води идеята, на която се подчиняват техниките. Иска ми се да постигна внушение у зрителя чрез цветовете и емоционалната наситеност. Емоцията идва от илюзията.

Живописните платна

на Цветана Векова се характеризират с декоративност и орнаменталност. Те са сюжетни, но не в буквалния смисъл, а в света на собствения й художествен магически реализъм. Във визуалния свят на художничката могат да се открият невероятни измислени предмети или силно увеличени фрагменти, поставени в несъществуващи пространства. По свой начин Цветана Векова интерпретира теми от Християнството, а други нейни платна отпращат към исторически събития.

Керамичните пластики

на художничката обикновено съчетават декоративност и утилитарност, защото могат да бъдат използвани и като свещници, вази, кашпи и други. “Винаги ми се иска и те да са част от приказка, малък епизод от разказ, да будят асоциация с историческа епоха, събитие или природна форма”, казва авторката. Нейна любима тема са корабите, от които е изработила вече цяла поредица (“интересни са ми като пластичен проблем”). Материалите, които най-често използва, са шамот и червена глина.

За художника

Мисля, че свободата на съвременния художник не се състои в техническите средства, а в това какво казва с произведението си, какво утвърждава или отрицава с него. Като художник разбирам тези артисти, чиито неща са лаконични и достигат до минимализъм - това е едно от човешките състояния, но на мен не ми е недостатъчно. Животът е наситен с проблеми, драми и много емоции. Аз никога не бих включила в работите си темата за насилието, например, защитавайки убеждението, че това отговаря на реалността. Не това е логиката. Отговорността на артиста и в нравствен план е много голяма, защото той формира вкус. Ако художникът прави една безобразна чалга, той превръща таланта си в лошо оръжие. Не оправдавам добрите специалисти, които използват качествата си, за да печелят. С думата “свобода” не трябва да се спекулира.

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 12. 05. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2002.