Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНТЕРВЮ С КИНОРЕЖИСЬОРА АНДРЕЙ СЛАБАКОВ

Елена Владова

web

Андрей Слабаков е роден през 1960 г. в София. През 1984 г. завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов”, специалност “Кино и телевизионна режисуря”. От 1991 до 1994 г. работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2. Единственият му засега игрален филм е “Вагнер” (1998 г.). Сред документалните му ленти са “Евреите в България” (1995 г.), “Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота” (2000 г.) и други. Следващия месец Андрей Слабаков ще снима във Варна документален филм за баща си.

- Разкажете нещо за новият Ви филм? Все пак това е поводът, който Ви доведе във Варна.

- Това ще е голям документален филм, посветен на баща ми, който през април навършва 80 години. Тъй като той е работил в адски много градове, включително и тук, кодето е започнал като артист, ще снимаме и във Варна. Затова сега обикалям из страната и си избирам места за снимки. Те трябва да започнат на 15 март.

- Кой финансира филма?

- Доста сложно за обяснение. Засега имам половината пари от БНТ. Тя дава възможност да си намеря и другата половина. Много е хубаво, че ми се дава тази възможност, но проблемът е, че голяма част от спонсорите предпочитат да финансират Мис Мокра фланелка, отколкото такива неща, което е разбираемо. Аз не ги упреквам. Всеки си има вкусове и смята някои неща за по-важни. И тъй като до 15 април трябва да съм направил филма, сега снимам един по-съкратен вариант. Ако се появат повече пари, ще го направя както искам. Ако не - ще правя компромиси.

- Колко ще е дълъг филмът?

- Засега е 54 минути. Няма начин да е по-кратък, защото баща ми има 150 игрални филма и не знам си още колко телевизионни спектакъла и театрални представления.

- Какво представлява сценарият?

- Това не е нормален биографичен филм. Вероятно аз правя нов жанр, който кръстих “личен документален филм”. Целият филм се казва “Баща ми”, но не е биографичен, защото аз ще направя само това, което баща ми поиска да ми разкаже. Какво е бащата и какво той разказва на детето си - горе-долу така изглежда този филм; какво той смята за важно - от периода си във Варна, където е живял 7-8 години и е бил леяр, делововодител, артист и прочие и т.н. по градове - само това, което той иска да се знае. Ще има и моменти на ретроспекция. Понеже нямаме всичките пари, ще се ограничим в четири - Варна, Пловдив, София и Бургас. Иначе има поне още толкова.

- Какво точно търсите във Варна?

- Търся места. Във филма почти няма да има хора, които да говорят за баща ми. Вероятно само баткото на баща ми ще говори за него. Той живее в Шумен, по-голям е с 11 години. В момента се мъча да намеря леярите, с които баща ми е работил в завод “Метал” в периода 1950-52 година. Трябва да се срещна и с някои членове на арменската общност, защото баща ми е работил с много арменци. Надявам се, че все някои ще са живи и здрави.

- Как възникна идеята да снимате такъв филм?

- По случай юбилея му. Освен това баща ми има такава биография, че не е никакъв проблем от нея да се направи филм - като започнем от това, че е ветеран от II Световна война и че е работил къде ли не и какво ли не.

- Жанрът “личен документален филм” има ли корени в нашата кинематография?

- Нямам спомени да съм гледал такова нещо. Важното е, че се подхожда избирателно. За баща ми може да се направят и 10 филма по 60 минути. Архивни материали за него има колкото искаш, въпросът е да се изберат. Всъщност аз ще го използвам като водач, който ще ме разхожда из миналото си и аз ще избирам материалите. Той ще пътува навсякъде с мен.

- Тогава ще бъде ли това първият подобен филм в нашата кинематография?

- Може би. Изобщо, измислих го много сложно (смее се). Нормален биографичен филм всеки може да направи. В живота не един човек има такива неща, които са важни за самия него. Мен ме интересува какво е важно за него и какво той смята, че е важно за мен. Затова филмът е личен - в смисъл, по-нормален и човешки, а не чисто биографични, от сухи факти. Нямам слабост към такива филми.

- А кои са важните неща във Вашия живот в професионалната област?

- Много са. Професионално е много трудно да се отговори, защото обикновено в личен план някакви адски маловажни неща за другите са важни за тебе и обратно. Важен за мен е, например единственият ми игрален филм - “Вагнер”, защото е единствен. И ако в България всичко продължава да се развива така, може би ще ми остане единственият.

- По-интересно ли Ви е документалното кино?

- Не. Игрално и документално кино са две абсолютно различни неща.

- А Вие искате ли да правите и игрално кино?

- Искам, разбира се. Стига някой да ме остави да го направя. В България не е толкова просто.

- Само средства ли липсват или има и нещо друго?

- Финансовите средства са първото и основно нещо, кото липсва. Аз имам един игрален проект, който е одобрен още преди 1 година от НФЦ, оттам имам субсидия, но тя е 50 % от нужните пари.

- Какъв е този филм?

- Много хубав, както обикновено... Аз си имам любими теми, както всеки човек. Той е филм за безсмислието на човешкото съществуване.

- Има ли нещо общо с “Вагнер”?

- Има, разбира се. Той е свързан пак с генералната идея защо човек вместо да живее, оцелява; прекарва живота си в едно пълно безсмислие и се закача за едни материални неща и всъщност се оказва, че изобщо не е живял.

- Това продължава ли, според вас, и сега?

- То не продължава, а се засилва. Нещата са катастрофални и ще стават още по-страшни.

- Преди 10 години бяхте ли по-голям оптимист от сега?

- Аз и сега съм оптимист. Умерен обаче (смее се...). Считам, че човечеството отива към по-зле, ще става все по-необразовано, което е нормално. С навлизането на компютрите хората станаха по-прости от когато и да било. Те смятат, че компютърът може да мисли, което е погрешно. Мисли този, който работи с компютъра. Но понеже компютърът снася информацията абсолютно на готово, хората стават значително по-неграмотни, по-трудно пишат и четат. Но това има и своите добри страни, защото още в Библията е казано, че мнозина са призваните, но малцина са избраните. Така че избраните, които ще четат и ще пишат, ще бъдат малко, а останалите ще бъдат една тълпа, която ще яде, с(...) и ще умре.

- Но това не е само в България...

- Не, това е всеобщо и точно там е проблемът. Нашият проблем е, че ние винаги вземаме най-лошото от капитализма и от социализма. Сега сме обединили и двете.

- Привърженик ли сте на глобализацията?

- Абсолютен неин противник съм и мисля, че няма нормален човек, който мисли с главата си, който да е за нея. Това означава цялата власт да се съсредоточи в ръцете на малцина хора. Те ще решават какво ще се случва по света, което е най-малкото недемократично. А да разчитам, че тази власт ще се съсредоточи в ръцете на най-мислещите и умни хора е, меко казано, смешно.

- Как живеете днес, как балансирате?

- Новите технологии сами по себе си са едно нищо. Въпросът е кой борави с тях. Има хора, които са в състояние да го правят и други, които са тълпа. Интернет е нещо много хубаво, но някой трябва да може да работи с него и да знае за какво го използва. Аз лично съм противник на някакви си и-мейли, които може да са много бързи, но са супер анонимни. Написването на едно писмо на ръка все пак създава някакво чувство за лично съпричастие. А другото е нещо анонимно, дори може да не е писано от човека, който го е пратил. Няма лошо в новите технологии, но те трябва да се използват по предназначение и да не се превръщат в основното в нашия живот. Ако спре токът, например, какво ще правят хората, които работят само с компютър?

- Искате ли да използвате новите технологии в някой от Вашите филми?

- Ако имам достатъчно пари - да, и то ако има неща, които ми вършат работа.

- Отсъствахте на последния фестивал “Златна роза”, тогава във Варна се заговори за възраждане на българското кино. Единственият, който се изказа скептично, бе единият от режисьорите на наградения филм “Емигранти”, Людмил Тодоров.

- И аз съм настроен скептично. Не може да има възраждане, когато нямаме производство. За да има възраждане, трябва да има културна политика, защото киното е това. Ето, американците заляха целия свят и натрапват своите гнусни филмчета, натъпкани с пропаганда. Огромната част от американските филми са много лоши. Тоест, това е все едно да вземеш едно лайно и много хубаво да го опаковаш с цветна панделка. Американските филми са много хубаво опаковани, но са пълни глупости. Но това е вид културна политика. А в България през последните 12 години няма такава. Не става въпрос за това, че до 1989 г. тя е била много хубава или много лоша - няма значение каква е, въпросът е, че имаше някаква. В момента културата е последното нещо, с което се занимават у нас, а киното е част от културата. При нас индустрия не може да има, защото сме много малка държава. В Европа също. Индустрия може да има в големи държави като САЩ, бившия СССР - сега Русия, Китай, Индия. Индия, например, произвежда 4 пъти повече филми от САЩ.

- В Индия има и голям фестивал...

- Те не изнасят филмите си. Гледа ги тяхното население и по този начин кинопроизводителите си избиват парите. Ясно е, че пари от кино не могат да се връщат и е смешно да си го мислиш. Смешно е също да си въобразяваме, че ние ще произвеждаме филми, които ще се гледат по целия свят, просто защото това са бизнес отношения, които трябва да бъдат изградени. А в България много малко хора от тези, от които нещо зависи, подозират, че един филм не е достатъчно само да бъде произведен, а трябва да се влагат пари и в неговото продаване. А нашият финансов бюджет никога няма тези пари.

- А ако у нас се въведе закон като този във Франция, който задължава продукцията, която се предлага - по кината, по радиостанциите, по телевизията, да е 60 % френска?

- Това не е лошо. Това даже е задължително, защото така оцелява нацията. А аз не бих искал в моята родина след 2-3 години да проговорим английски. Разбирам как на някои този език им е много мил, но аз лично им предлагам да си е... (псувня) и повече да не стъпват тука. Английският бил световен език... Световен език е бил и старогръцкият, след което, както е известно, като рухва Гърция, вече няма никакъв език, говорят го 8 човека. Значи английският и той ще се закрепи толкова време. Той с нищо не е по-добър от българския. Единственият начин, по който оцелява една нация, е чрез нейния език и култура. Иначе трябва да се превърнем в холандци, каквато нация знаем, че никога не е имало, няма и никога няма да има. Не желая България да последва този изключително тъп пример. Освен това ние имаме такива традиции и такива неща сме направили за световната култура, че само 3-4 държави могат да бъдат редом с нас.

- Защо, според Вас, всички у нас недоволстват от министъра на културата - в медиите или в разговор на маса, а никой нищо не прави?

- Проблемът с министъра на културата е друг. Той винаги е бил проблем на всички министри на културата в България. Тъй като никой не се интересува от култура, там слагат само хора, които вечно са съгласни. В смисъл, дават 5 лева и това са парите за култура и който се съгласи да стане министър на културата за 5 лева, него слагат. Затова на този пост не отиват хора, които се интересуват наистина от култура, защото предварително е решено, че пари за култура няма да има. Така че аз не обвинявам Абрашев, че нищо не може да направи. Аз го обвинявам, че се е съгласил да стане министър. И така културата на България си агонизира постепенно. Изобщо, всичко е сбъркано. В българския парламент има американско, френско, немско лоби, но няма българско. Това е проблемът на парламента. Хората, които отиват там, стават като чужденци. И те не могат да разберат, че културата е най-големият приоритет. Защото, ако изчезнеш като нация, това, че имаш страшна индустрия, няма значение. Тоест, културата трябва да е постоянен приоритет, а не да се чака да станем богати, та тогава да даваме пари за култура. Ти я убий за 30 години и направи хората простаци, които говорят само английски, пък после иди и оправяй кашата...

- Не сте ли искали да останете в чужбина?

- Живял съм 7 години в Италия. Но аз не искам да се събирам с прости хора. В чужбина те са огромно количество. В България скоро ще станат, но още не са и тука ми е по-добре, защото все пак мога да си говоря с всякакви хора. В чужбина разделението на такива, които могат да мислят, и други, вече е ясно. Там мислещите се броят на пръсти. Тук още не е така. Ние сме нация от индивидуалисти, което е за уважение. Тук, когото и да питаш за нещо, той има собствено мнение по всички въпроси, без дори да е чел.

- С какво, според Вас, България ще влезе в Европейския съюз?

- Първо, това изобщо не зависи от нас, както и това дали ще влезем в НАТО. Както забелязвам, никой не се интересува от това какво мислим ние. Като искат, ще ни вземат, като не искат - няма. Но тъй като ние имаме своите добри страни, които мигат да бъдат използвани, ще ни вземат, защото те искат, а не защото ние искаме. Иначе не знам защо ще ни вземат. По техни съображения. Например, да направят външна граница на Европа, да имаме ние проблеми с емигрантите, а не те и т.н.

Наскоро чух термина “европейска ценност”. Моят въпрос е каква е азиатската или африканската ценност. Може би в Антарктида също има ценности? Напълни се с психопати и полуобразовани идиоти, които праскат изречения, без да знаят какво значат. На тези хора казвам, че ценностите са само един вид - общочовешки. Няма европейски, африкански или горнооряховски. Ценностите не са собственос на ЕС, те са достояние на цялото човечество.

- Това не значи, че българите трябва да страдат от липса на самочувствие...

- Ние сме толкова интелигентни, че те никога няма да ни стигнат. Липсата на самочувствие си е наш проблем. Цивилизацията не се определя от тока и парното, от това дали имаш пари да ядеш, а от начина ти на мислене. Няма защо да се заблуждаваме - светът се управлява от някакви си мангизи. В Западна Европа отдавна са деградирали и искат и нас да ни превърнат в същите лумпени. Вероятно ще успеят. По-трудно и по-бавно, защото имаме много съпротивителни сили.

 

 

© Елена Владова, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 03. 2003
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2003.