Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АЛЬОША КАФЕДЖИЙСКИ. ЗА ПОЕЗИЯТА НА МАЛКИТЕ ФОРМИ И ИЗКУСТВОТО

Елена Владова

web

Альоша Кафеджийски е роден през 1937 г. в Чипровци. Завършил е скулптура в класа на проф. Любомир Далчев в НХА през 1964 г. Оттогава живее и работи във Варна заедно със съпругата си - художничката Кина Петрова. Правил е самостоятелни изложби във всички големи градове в страната (София, Пловдив, Варна, Ловеч, Русе), в чужбина се е представял в Русия, Италия, Германия, Холандия и др. Като част от общи експозиции скулптурите му са показвани във Франция (Париж), Испания (Барселона), Португалия (Лисабон), Белгия, Австрия (Виена), Холандия (Дордрехт), Чехия (Прага), Унгария (Будапеща), Финландия (Турку), Швейцария (Делемон), Русия (Одеса) и др. Негови творби се намират в галерии в почти всички големи градове в страната, както и в музея “Пушкин” в Москва и в Прага. Носител е на различни награди на национално и регионално ниво за скулптура и монументални творби. Само във Варна негови работи в областта на монументалистиката се намират в комплекса “Знаме на мира”, във Фестивалния комплекс (стенен бронзов релеф), в Ритуалния дом, в жилищни комплекси и др., а също и в София, Благоевград, Дългопол, Созопол, Чипровци... Авторът работи в областта на фигуративната скулптура. Предпочитани от него материали са бронз, камък, дърво, заварен метал, различни комбинации (на бронз с оцветено дърво), керамика и др.

Последните изложби на Альоша Кафеджийски във Варна са в галерия “Осем” (1999 г.) и в галерия “Артин” съвместно с Кина Петрова. Експозицията все още може да се види. Там авторът представя 18 пластики (бронз и комбинация от дърво и бронз) и 12 рисунки. Авторът участва и в представителната национална изложба “Скулптура 2001” в столичния парк “Заимов”, където показва скулптура от стомана (2,30/1,80)

Альоша Кафеджийски е нарекъл изложбата си в “Артин” “Малки форми”. Част от пластиките не се вписват в стандартния жанр нито на фигуративната скулптура, нито на плакета. Авторът ги нарича “антиформи”.

За изложбата в “Артин”

Альоша Кафеджийски - из "Малки форми", галерия "Артин", сн. Н. АлексиеваНе обичам ретроспекциите, защото считам, че не трябва да си играем на артисти. Ето защо досега не съм правил и подобни експозиции. Всички скулптури в изложбата са непоказвани. Патината върху пластиките е мое съзнателно търсене, защото лъскавият бронз лишава работата от автентичност и я превръща във вещ, скулптурата се трансформира в украшение, а за мен е важно това, което правя, да носи свой вътрешен смисъл и духовност.

Фигуративността е моят път за претворяване на природата, от която трябва да извличаме същността, а не да имитираме. Фигуративността сама по себе си дава неизчерпаеми възможности за инвенции. Рисунката е един отделен свят. Тя може да се доближава до някои скулптури и може да следва техния път, но това не е задължително.

С Кина Петрова избрахме заглавието “Малки форми”, защото искаме зрителят за довърши това, което ние не сме. “Антиформи” работя от 4-5 години, те са нещо като антитеза, достигане до внушение по по-импулсивен начин. Очаквам реакция от колеги и зрители.

За изкуството и за себе си като автор

Ценностната система на едно общество е в непрекъснато движение. Всеки човек, особено художникът, трябва да се стреми да влезе в дълбочината на процесите, а не да се движи по повърхността. В основата на изкуството трябва да стои опитът да се разбере света в дълбочина. Сложността се дължи на това, че човекът е преходен и че всички сме устроени по различен начин. Художникът не трябва да прави компромиси със себе си и да създава лесно смилаеми произведения, а да е катализатор на промените.

За мен формата на едно произведение на изкуството трябва да изразява вътрешните импулси на художника. Светът, който човек носи в себе си, не се променя, променя се само формата. Визуалните изкуства съществуват в пространството и ако художникът стигне до открития, ще останат и във времето. Изкуство има тогава, когато художникът създава свой свят, а не копира реалността. За мен най-стойностното в произведението на изкуството е търсенето на баланс между форма и литература. При монументалните и малките форми работата е различна от гледна точка на борбата с материала. Малката пластика е като поезията. В нея не е заложена общесвената поръчка, там си сам със себе си и се разголваш повече.

Човекът на изкуството трябва да е еталон за морал. Ако той е нечистоплътен в изкуството си, след време за него никой няма да се сеща. Понякога човек трябва да извика, че “царят е гол”. Андерсен влага тези думи в устата на едно дете. Но аз все си мисля, че художникът трябва да си остане дете, иначе ще се превърне в конформист.

Винаги съм бягал от занаятчийството в изкуството. Като скулптор съм против превръщането му във вещизъм, защото тогава ще задоволява само бюргерския вкус и ще е пригодено за пазара.

За пазар на изкуството

у нас не може да става въпрос. За да се създаде такъв трябва да мине още време. Ако художникът е верен на принципите си, той ще оцелее. Дори и в най-тежките времена аз съм изпълнявал големи обществени поръчки.

Този, който се е посветил на изкуството, трябва да е наясно, че животът му няма да е лесен. Може би най-добре е имаш своя собствена галерия. Днес държавата се е оттеглила  от изкуството и всеки се бори сам за себе си. Въпрос на личен избор е дали ще избереш да се насочиш навътре в себе си или ще се се пригодиш към пазара, но аз нямам правото да съдя никого. Българските художници са много талантливи, но ние дълго време бяхме откъснати от света. Изкуството, което се създава у нас, не достига до ранга на тенденция, но е много емоционално. Факт е, че все още няма кой да го представи в чужбина.

 


Альоша Кафеджийски гледа трезво на света около нас и от думите му не лъха нито черен песимизъм, нито пък неоснователен утопизъм. Той е човек, който си дава сметка какво е преживял досега, колко още предстои занапред и къде се вмества работата му на художник. “Факторът “време” е неизличим. В живота етапи или явления не могат да се прескочат, могат само да се съкратят като продължителност”, казва скулпторът. В предстоящия фестивал “Август в изкуството” негови творби ще могат да се видят в Центъра за съвременно изкуство.

 

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 03. 11. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.