Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АРИАН АРБО.
Живописта - приказка без край

Елена Владова

web

“Ако съществува нещо като поетично-наивистичен реализъм, то Ариан Арбо е несъмнено типичен представител на това направление в живописта. (...) Тя борави едновременно с академичното си образование (история на изкуството) и с опита си на реставратор (фина работа с пинсети, която изисква дълбоко познание на цвета), за да улови поезията на града-сърце на Европа.

вестник “Hilton news”, Брюксел

Ариан Арбо е все още непознато име за ценителите на изобразителното изкуство в България. Професионалният път на съпруга й - Патрик Арбо (в момента изпълнителен директор на “Девен” АД) я е довел и в България, където художничката живее от две години. И ако в предишния й творчески период (в Белгия) платната й са посветени главно на белгийската архитектура - нещо като портрети или натюрморти на къщите, то сега изпод четката й излизат предимно пейзажи, вдъхновени от балгарския бит и природа. Поетично-наивистичният реализъм, който често достига до хиперреализъм, присъства и в най-новите платна на художничката, в голяма част от които чувствителното око ще улови елегантно чувство за хумор. В България Ариан Арбо рисува своето усещане за страната, в което присъстват и типичните персонажи за нашите географски ширини. Картини, които приличат на приказки, но разказани не с думи, а с бои.

Варненските зрители ще видят платната на Ариан Арбо в галерия “Тагея”. Това ще е първата й самостоятелна изложба в България.

Ариан Арбо е родена в Париж

на 12 март 1947 г. Във френската столица получава висшето си художествено образование, специализира и история на изкуството в Парижкия университет. От 1972 до 1977 г. работи като реставратор в “Лувъра”. Живяла е и на други места във Франция - в Жюра и Ла Лорен, а в чужбина - освен в Белгия, и в Тайланд. Има няколко самостоятелни изложби в Брюксел - в галерия “L’Angle Aigu” (1994), в “Maison de l’Accueil des Francaises” (1995), в галерия “Alfican” (1996 и 1998), в “American Women’s Club” (1997), в хотел “Хилтън” (1997). В Париж е правила изложба през 1998 г. Сред по-важните й участия в общи експозиции са в Салон за наивистично изкуство (Белгия, 1993 и 1994), 7-и Салон за наивистично изкуство в Париж (1994), обща изложба на художниците от Сен-Жил (1996).

През 1993 г. печели награда на публиката за наивистично изкуство на музей “Нани”, а през 1996 г. - награда на конкурса за пластични изкуства на община Юкл (Брюксел, Белгия).

Художничката работи в областта на живописта.

Брюксел - архитектурна приказка

Изследването на градовете винаги е било моя страст. Няма значение дали това ще е Париж, където дълго съм се скитала като студентка, Банкок, където съм живяла три години, или Брюксел. Покривите на Париж са възпявани не веднъж, но ми се струва, че в Брюксел трябва да се възпеят фасадите на всички красиви и особени къщи, които изпълват главните улици на града - фасади, които се редуват една след друга и чието разнообразие е безкрайно. Сред тях има такива, които принадлежат на Средновековието и които могат да се забележат все още в сърцето на града. Има и величествени постройки в стил “ар нуво”. Всяка от тези фасади си има свой собствен характер, независимо дали принадлежи на определена епоха или изразява фантазията на някой архитект. Често сред тях се забелязва и малко, кокетно магазинче, което привлича окото с украсата на витрината си.

За мен е голямо удоволствие да кръстосвам града и след това с молив в ръка да нахвърлям всички тези детайли, пълни с поезия. Стилът ми, близък до “наива”, е плод на удоволствието да вдъхна живот на моята визия за Брюксел.

Това, което ме фрапира в Брюксел бе, че той е град, който непрекъснато се развива. В сравнение с него Париж е по-исторически.

В Тайланд

Ариан Арбо се впечатлява от обичаите и традициите, както и от националните костюми, които превръща в рисунки. Прави и рисунки с туш по китайска технология - “но аз съм европейски човек и за мен този тип изобразяване е по-труден”.

В България

навлязох в период на пейзажите. Обикновено съм привлечена от определен сюжет. Тук ме впечатли особено изобилието от различни животни, които българите отглеждат, както и това, че човекът се чувства привързан към животното - отношение, което вече не може да се види във Франция. Тези гледки ми напомнят за детството ми, за приказките и за басните, а в тях винаги са изразени народните традиции и манталитета на хората, има сюжет и радост. България е красива страна, край Варна изобилства от привлекателни пейзажи, а Родопите е планината с най-наситени цветове.

Цветът и изобразяването на детайла

Ариан Арбо счита за най-важни като художник (“Затова и не съм рисувала досега морето, защото това е тема на импресионистите, а те се интересуват от светлината”). Предпочита пастелните и фини цветове, а любимият й формат е квадратът. В един по-ранен етап от работата си рисува много натюрморти. За наивистичното изкуство казва, че изразява добрата страна на нещата и винаги носи веселие и радост от живота. Сред любимите си художници нарежда французите Анри Русо и Раул Дюфи, както и авторите на италианския примитив и фламандската школа. Една картина рисува доста дълго - заради опита й от реставраторската работа и заради детайлното изобразяване на обектите. “Реставраторската работа те научава да гледаш внимателно и да проникваш в дълбочината на нещата. Научаваш се да обръщаш внимание на детайла, придобиваш познания за различни техники”, казва художничката. В бъдеще има желание да работи гравюри. Някога ще покаже пейзажите, които е рисувала в България, и във Франция.

 

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 14. 04. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.