РОКАДА

web | Лоши сънища

Заспал във себе си, разсипан, разпилян,
                              разпръснат в океани и вихрушки.
Ръката вдига чашата,
                              но виното до устните не стига.
Сърцето казва думата,
                              ала езикът се е вкоравил,
                                 превърнал се е в груб и грапав корен.
Светът се вгъва, заприличва на фуния,
                              натикали са в устата му,
                              принудили са го да пие.
По нишката на мисълта си броди
                              той сред каменните лабиринти
                              и все бълнува срещи с Минотавъра.
Чудовища живеят в неговия мозък,
                              в реките на кръвта му се въдят анаконди.
Вселената се е натъпкала изцяло в неговото тяло
                              и кожата му е опъната до пръсване,
                              при все това не го напуска чувството за празнота,
                                 не го напуска и не го напуска.
Живее сякаш че сред вакуум, беззащитен и безпомощен,
                                и сянката му също тъй е безтегловна като него,
                                единствено мечтите му тежат
                              като сачми в сърцето на авлига
                              и затова все падат, падат, падат.
Сърцето се напряга да си спомни
                              за думите, които е забравило
                              друг някой вече ги е изговорил
                              и е изказал с тях единствено лъжи.
Потънал в себе си като във блато,
                              споделя своите страдания единствено с шараните,
                              но крясъка на жабите ги заглушава.
Друг някой е нахлузил неговата кожа,
                              друг някой носи неговите дрехи,
                                друг някой обладава всичките момичета,
                                които е обичал, да, обичал е.
Съсредоточава се и все се мъчи да си спомни,
                              но всъщност се разпръсква, разпилява,
                              откъсва себе си като глухарче,
                              поема дъх и духа с всички сили.
Живее в стола, в мишката, в тревата,
                              в забравения фас, във пепелника,
                              във чашата, която е изпита,
                                в гнездото, в клоните, в небето, във звездите,
                                езикът му се изгубва като ехо
                              и той се вика, без да може да се чуе.
Друг някой влачи неговата сянка,
                              друг някой спомените му си присвоява,
                              друг някой следва нишката на Ариадна
                              и друг обезглавява Минотавъра.
Живее в нищото, в забравата бездънна,
                              в праха върху забравената ваза,
                              в безсмислието, в скалната утроба,
                                превърнат в безразлична вкаменелост.
Друг някой пие неговата чаша,
                              друг някой казва неговите думи,
                                друг някой изведнъж се хваща за сърцето,
                                друг някой пада сгърчен вместо него.
Потънал в себе си, дори смъртта му е отнета,
                              при все че мисли с чужди мозъци за нея,
                              при все че с чужди страхове от нея се страхува,
                              при все че с чуждите надежди я забравя.
Друг някой среща той и казва: аз съм този,
                              напуска себе си и влиза в другия с тревога,
                              и мисли пак и пак се мъчи да си спомни,
                              и мисли пак и пак се мъчи да повярва,
                              и мисли пак и пак се чуди от какво са
                                                мехурчетата в тази блатна тиня

© Едвин Сугарев, 1988
© Издателство LiterNet, 12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Лоши сънища", С., 1988.