ЗА СТАТУСА НА ПОДЧИНЕНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ СЛЕД ОПРЕДЕЛЕНА ИМЕННА ГРУПА И ГЛАГОЛ СЪМ В ГЛАВНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Елена Николова

web

В българската езиковедска литература (Попов 1979, ГСБКЕ-3 1983, Недев 1992) се прави разграничение между подчинено подложно и сказуемноопределително изречение, въведени със съюз или въпросителна съюзна дума, в зависимост от това, дали думата (именната група) пред спомагателния глагол в главното изречение е членувана, или е нечленувана. В ГСБКЕ-3 е отбелязано, че „при някои сказуемноопределителни изречения подлогът в главното изречение е винаги членуван", по което „те се различават от съответните подложни изречения" (с. 327). Като примери за сложни съставни с подчинени сказуемноопределителни изречения са посочени: Важното е да закусвате сутрин; Истината е, че той само обича да цитира Ницше (в този пример има и подчинено допълнително изречение), а Лошо е да имаш в къщата си чужд човек; Че той само обича да цитира Ницше, е истина са определени като сложни съставни с подчинени подложни изречения (въпреки че във втория пример е налице и подчинено допълнително изречение). Изтъкнат е относителният характер на това разграничение, основано на морфологичния факт членуване, което може да доведе до промяна на синтактичната служба - превръщане на предикатива в подлог.

И. Недев също разграничава двата вида подчинени изречения по признака „наличие/отсъствие на граматичната категория определеност при основния елемент в предикативното ядро на главното изречение" (1992:263). Подчиненото изречение след главно изречение, в което основният елемент на предикативното ядро е членуван, И. Недев нарича сказуемноименно, тъй като замества сказуемното име (предикатива). Това название е по-коректно и разграничава този тип подчинени изречения от типичните сказуемноопределителни изречения към подлога или към допълнението в главното изречение след пълнозначен глагол (вж. Брезински 1995:291).

Й. Пенчев ревизира утвърденото схващане за разграничението между подложното и сказуемноопределителното изречение. Според него няма разлика между изреченията Странното е, че той не е тук и Странно е, че той не е тук, защото и в двата случая подчиненото изречение може да се замени с показателното местоимение „това", което показва, че и в двата случая подчиненото изречение е подложно: Това е странното - Това е странно (Пенчев 1993:81; СБЕ 1998:570). Двете изречения според Й. Пенчев се различават по прозодията и по членуването, т.е. във фонетичен и в морфологичен план, а не - в синтактичен. Изречения като Истината е, че има друг; Въпросът е дали ще признае и др. също се разглеждат като сложни с подчинено подложно изречение (пит. съч., с. 90 и с. 579).

П. Бъркалова споделя становището на Й. Пенчев, че щом разглежданите съюзни и въпросителни изречения могат да се субституират с „това", те са подчинени подложни изречения, а единственият възможен вид български сказуемноопределителни изречения към подлога са относителните изречения, които заемат позиция при определена именна група, съгласувана с копулативен глагол (Бъркалова 1997:150).

Основният аргумент на двамата автори е възможността за субституция на подчиненото изречение с показателното местоимение „това". Но с „това" може да се замени не само подложното, но и допълнителното изречение:

Тя знае, че няма да й се обадят. Тя знае това.

Когато основният елемент в предикативното ядро на главното изречение е изразен със съществително име, възможна е замяна на подчиненото изречение и с други показателни местоимения. Ако съществителното име не е членувано, то заедно със спомагателния глагол образува съставно именно сказуемо, а празната подложка позиция се заема от подчиненото изречение, което може да се замени с „това":

Това е истина.

Ако обаче съществителното име е членувано, по-нормално и естествено е подчиненото изречение да се замени не с „това", а с показателно местоимение, което се съгласува с членуваното съществително име и заедно със спомагателния глагол образува съставно прономинално сказуемо:

Истината е тази (такава).

Очевидно е, че в първия случай показателното местоимение „това" замества подчиненото подложно изречение, а във втория случай показателните местоимения „тази" или „такава" заемат мястото на липсващия предикатив, следователно заместват сказуемноопределително изречение (по-точно „сказуемноименно" по терминологията на И. Недев).

Тази процедура по-трудно може да се приложи към главни изречения, чийто основен елемент е безлична предикативна дума, която при членуване показва формална принадлежност към ср. р. Но и в този случай вместо показателното местоимение „това", може да се използва друг субституент, например субстантивираното прилагателно „следното":

Важното е следното.

Членуването на предикативната дума не е просто морфологичен факт - то води до промяна в синтактичната функция, която е мотивирана от морфологичната природа на думата пред спомагателния глагол. Когато не е членувана, безличната предикативна дума е наречие и заедно със спомагателния глагол образува съставно адвербиално сказуемо, а членуваната дума пред копулата е по същество субстантивирано прилагателно с функция на подлог в главното изречение. След нея може да се вмъкне уточняващият израз „в случая", „в конкретния случай". Следователно изречението Важно е да я намериш е сложно съставно с подчинено подложно, а Важното е да я намериш - сложно съставно с подчинено сказуемноопределително. При разграничаване на подчиненото подложно от подчиненото допълнително изречение разликата също се търси в главното изречение и има колкото синтактичен, толкова и морфологичен характер - дали главното изречение е лично или безлично, а това е мотивирано от лексико-граматичния раздел на глагола сказуемо (личен/безличен, преходен/непреходен).

Съществуват достатъчно основания съюзните и въпросителните подчинени изречения след определена именна група и глагол „съм" в главното изречение да се квалифицират като сказуемноопределителни. Така че този вид подчинени изречения имат пълна парадигма в зависимост от синтактичното им свързване с главното изречение - съюзни, въпросителни и относителни. По-приемливо е да се наричат сказуемноименни, тъй като заместват липсващата именна съставка на сказуемото в главното изречение, за да се разграничат от сказуемноопределителните изречения към подлога и към допълнението, които заместват сказуемно определение първо или сказуемно определение второ в главното изречение.

БИБЛИОГРАФИЯ

Брезински 1995: Брезински, Ст. Кратък български синтаксис. С., 1995.

Бъркалова 1997: Бъркалова, П. Българският синтаксис - познат и непознат. Пловдив, 1997.

ГСБКЕ-3: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., 1983.

Недев 1992: Недев, И. Синтаксис на съвременния български книжовен език. С., 1992.

Пенчев 1993: Пенчев, Й. Български синтаксис. Управление и свързване. Пловдив, 1993.

Попов 1979: Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. С., 1979.

СБЕ 1989: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. С., 1998.