Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА СМОЛЯНСКАТА УЧЕНИЧЕСКА РЕЧ1

Елена Николова

web

Документираното действително състояние на ученическата реч в дадено населено място чрез анализите и изводите насочва към необходимата методическа работа за повишаване на речевата култура на учениците. Тяхната реч в голяма степен отразява особеностите на конкретната езикова ситуация в населеното място, но разкрива и редица иновационни тенденции в развитието на разговорния език, които не се наблюдават или рядко се срещат в речта на по-възрастното поколение.

Направеното преди няколко години социолингвистично проучване на град Смолян (Каневска-Николова 1998) дава на учителите в града конкретна снимка на съвременната градска езикова действителност, в която е потопен отделният ученик, и по този начин подпомага методиката на преподаване на родния език.

От 17-те основни структурни особености на смолянския градски говор (вж. фиг. 1) само първите 10 са регистрирани със своите варианти в речта на смолянските ученици, а 11-ата (Е) се среща спорадично, и то само в някои високофреквентни думи като застъпник на à след шушкава съгласна (предимно след начално ч). Останалите 6 особености (D, O, H, V3, L, M), чиито спорадични или единични употреби се откриват в идиолектите на представителите на градската книжовна формация и са типични диалектни особености на цен-тралните родопски говори, изобщо не са регистрирани в направените записи на ученическа реч в три представителни смолянски училища.

B1 - редукция на [e]>[и] в клитики (не, че, без, през и др.):

  • в отрицателната частица не - 47% са вариантите с пълна редукция (ни) и 12% - полуредуцираните (нẹ);

  • в че като подчинителен съюз или като десемантизирана въвеждаща частица ами че - 72% с пълна редукция (чи) и 7% полуредуцирани (чẹ);

  • в предлози и представки, съдържащи гласна е - единични употреби на редуцирания и полуредуцирания вариант.

B2 - редукция на [e]>[и] в основната гласна на глаголи от I спр. в сег. и бъд. време, 1 л. мн.ч. и 2 л. ед. и мн.ч. - 59% редуцирани (срèшним, ùдим, зèмим, игрàиш, кàжиш, знàиш) и 23% полуредуцирани варианти (пùẹм, мòẹм, пùшẹме).

Последователно е прокарана редукцията на [e]>[и] в числителните бройни имена, завършващи на -йсет (седемнàйси, осемнàйси, двàйси, трùйси).

B3 и C - наличие на на мястото на a и e извън ударение след мека или шушкава съгласна - регистрирани са само единични употреби (ч’ с̀ъ, òл’ ле).

G1 и G2 - отмет на ударението към началната сричка на думата:

  • в повелителните глаголни форми - 51% с коренно и префиксно ударение (кàжи, в̀ърни, мл̀ъкни, пòкажи) срещу 49% с неотметнато ударение (говорù, зạбрạвù, кạжèте).

  • в глаголни форми за 1 л. ед.ч. сег. време на глаголи от II спр. и за 3 л. мн.ч. мин. св. време на глаголи от I спр. - единични употреби на отметнато ударение към началната сричка (в̀ър’ạ - с фонетична синкопа на коренната съгласна в пред окончанието; дòйдạхạ), както и в частиците дали и нали (д̀ъли, н̀ъли).

F - облик на футурната частица - шạ, ш’ - доминиращият вариант е шạ - 86%, вариантът ше е слабо застъпен - главно пред дума, съдържаща предна гласна в първата сричка; среща се и синкопираният вариант ш пред кратка местоименна форма.

V1 и V2 - облик на кратките винителни местоименни форми ме, те, се - мạ, тạ, сạ; ни, ви - нạ, вạ:

  • обликът на ме, те и ни, ви във всички потенциални случаи е мạ, тạ; нạ, вạ;

  • при възвратната местоименна частица са реализирани и двата варианта, но преобладава вариантът сạ - 84%, докато книжовният се е регистриран в 16% от случаите.

К - глаголни окончания -ạх, -ạхạ вм. -х, -хạ - в 75% от потенциалните случаи (дàдạх, дòйдạхạ).

Е - наличие на ê на мястото на а след мека или шушкава съгласна - след начално ч в някои високофреквентни думи, и то непоследователно (ч’ềкạй, ч’ềс, гспож’ềтạ).

Мекостта на шушкавите съгласни пред е и а като неотменна особеност на смолянския говор, съпътстваща фонетичните промени на тези гласни в ê (под ударение) и в (извън ударение), е силно разколебана в речта на смолянските ученици. Това е причината за ниската степен на реализация на посочените фонетични промени.

Депалатализацията на съгласни пред глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч., сег. и бъд. време на глаголи от II спр. (хòдъ, сп̀ъ) е нова особеност в речта на смолянските ученици, нехарактерна за конкретната градска езикова норма. Вероятно тази особеност е продукт на модното влияние на столичната езикова норма, чийто основен структурен елемент е тя, и не се свързва с характерното за смолянския говор затвърдяване на съгласните р, т и ц пред a в някои думи (стòрạ, тà, цàл).

Редукцията на о>у, както и регистрираните многобройни фонетични и синтактични синкопи и субституции са типични разговорни маркери, плод на небрежния и неподготвен изказ, а не пряк резултат от конкретната езикова ситуация. Нейното влияние може да се търси единствено при фонетичните промени на е>йа: йàлạ ‘ела’, йạ ‘е’ (спомаг. гл.); а>е: чес̀ъ; а>̀ъ: н̀ъли, д̀ъли; ò>̀у: не г̀у ч̀увạ - вследствие на редукцията на о>у; ù>è: тèйạ.

Като второстепенни граматични особености, характерни за смолянския градски говор, които се срещат спорадично в речта на смолянските ученици, следва да се отбележат:

  • транспозитивната употреба на частицата да под ударение вместо повелителната частица нека;

  • смяната на местата на възвратната частица и спомагателния глагол пред минало деятелно причастие;

  • въвеждането на предикативни изказвания с частицата тò и с десемантизирания съюз че: чи, чẹ.

Съпоставката на лексикалните особености в ученическата реч и в речта на по-възрастните представители на смолянската книжовна формация показва твърде големи различия. Най-висока фреквентност в речта на учениците имат сленгизмите и вулгаризмите, както и неологизмите, англицизмите и ориентализмите, придобили сленгов характер. Сленгизмите са колкото оригинални и свежи на фона на неутралната стандартна лексика, толкова и еднотипни по отношение на назоваването и оценяването на различни емоционално-психични състояния, явления или предмети. Характеристиките на полюсните полета от емоционално-оценъчния спектър се изчерпват с лексемите яко2 и тъпо, които все пак имат домашен произход, а за подсилване и степенуване се прибавя чуждоезиковата съставка супер. Що се отнася до вулгаризмите, регистрирани в записите на ученическа реч, те са израз на спонтанна емоционална реакция или афектирано състояние в диалозите, които могат да се типологизират като спор, скандал или диалог, имащ за цел регулиране на междуличностните отношения. В повечето случаи вулгаризмите са неадресирани, насочени са не към събеседника, а към предмета на разговора. Срещат се както в речта на момчетата, така и в речта на момичетата.

Диалектизмите са слабо застъпени в ученическата реч. Регистрираните диалектни думи са широкоупотребими, нямат тясна регионална маркираност, а доколкото се използват регионализми, тяхната употреба е съзнателна с цел постигане на закачливо-подигравателен или пародиен ефект.

Резултатите от проведената анкета за установяване на субективните оценъчни нагласи на учениците спрямо диалекта и жаргона потвърждават обективните данни от описанието и анализа на записаната и транскрибирана ученическа реч. Днешните смолянски ученици не си служат с диалекта във всекидневното си битоворазговорно общуване или го използват понякога като проява на стилистична екстравагантност. Онези ученици, които имат баби и дядовци на село, разбират диалекта, на който те говорят, но не могат „чисто“ да превключат на него (мислят си, че говорят с тях на диалекта, но на практика се получава мезолект). Диалектът в съзнанието на учениците се свързва със селския бит, докато жаргонът е продукт на градската действителност и ги прави съпричастни към една общност с нестандартно речево поведение. Въпреки носталгично-романтичната привързаност към говора като проява на култа към традицията, завещан от родителите и прадедите, учениците осъзнават тенденцията към постепенно и необратимо приближаване на диалекта към книжовния език. Процесът е необратим, тъй като „диалектите са закономерна форма на съществуване на един език, но те са историческа категория, която може да се използва до определено време и при строго определени условия“ (Виденов 1995: 114).

Като цяло речевото поведение на смолянските ученици с установения за него нормативен комплекс от маркери следва да се отнесе към книжовната норма на градската езикова ситуация, като някои от характерните нормативни особености (фонетични и граматични) са силно разколебани или са застъпени в по-слаба степен в сравнение с речта на по-възрастните носители на тази норма.

Съпоставката с речта на софийските ученици на основата на на-правените „кратки и неоптимистични изводи“ в края на изследването „Социолингвистиката и ученическата реч“ (Виденов и кол. 1996: 182-185) показва както редица сходства, така и известни различия (предимно фонетични).

  • Докато „екането е част от нормата на младежкия сленг, на неформалните общности от софийските ученици“ (цит. съч.: 183), в смолянската ученическа реч се откриват само единични употреби на екави форми (вèрно3, ублèклạ). Преобладават „якавите“ варианти, които са нормални и приемливи за носителите на източнобългарската езикова норма. Дори книжовнонормативните екави форми на съществителните деветка, , десетка, имат „якав“ изговор, а глаголът нямам, няма, чийто облик в смолянския говор е екав, в речта на смолянските ученици последователно присъства с книжовния си вариант.

  • Другата основна фономорфологична особеност на столичната езикова норма и в частност на софийската ученическа реч - затвърдяването на съгласните при глаголите от II спрежение в 1 л. ед.ч. и в 3 л. мн.ч., сегашно време си пробива път и в речта на смолянските ученици (хòдъ, шч̀упъ), въпреки че не е характерна за смолянската и изобщо за източнобългарската езикова норма. Но все още мекостта на съгласните в тези случаи пази позициите си - в употребените глаголни форми вùд’ạ, прàв’ạ и прàв’ạт, честит’̀ъ мекостта пред окончанието е съхранена.

  • По отношение на т.нар. „мекави“ глаголни форми - с окончание -ме за 1 л. мн.ч., сегашно време при глаголите от I и II спрежение, което според авторите на цитираното изследване „се е настанило навсякъде и при всички“ като типичен разговорен маркер, в смолянската ученическа реч тези налагащи се „мекави“ варианти не са изместили изцяло стандартните кодифицирани м-форми. И в нашето изследване тази разговорна особеност не е изрично отбелязана в описанието и анализа на записаните ученически идиолекти, но от приведените примери, илюстриращи другите особености, се вижда, че паралелно се използват и двата варианта: пùшим и пùшиме, игрàẹм и игрàẹме, сидùм и сидùме.

  • За разлика от софийските ученици, които предпочитат преметнати ударения към крайната сричка при аористните глаголни форми, смолянските ученици под влияние на конкретната градска езикова ситуация, за която е характерен отмет на ударението към началната сричка, използват паралелно в речта си двата акцентни варианта (отметнат и неотметнат) при повелителните глаголни форми.

  • Най-голяма близост между смолянската и софийската ученическа реч може да се открие по отношение на сленговата лексика, която се характеризира с голяма мобилност. Много бързо едни думи „хищници“ изяждат други, които доскоро са били актуални и широко употребявани, и скоростно се разпространяват като модни сред ученическите общности на цялата българска езикова територия. Забелязва се тенденция към предпочитане на суперлативна лексика с домашен произход, но англицизмите запазват трайното си присъствие в ученическата реч. Някои ориентализми (съществителното кèф и образуваните от него глаголи кефя се, кефи ме, наречието бạйà, възклицанията вàй и в̀ъй) и малко на брой диалектизми (бàрạм, дạ хàкнạ, дạ сạ прùкпнạ) са придобили сленгов характер в речта на смолянските ученици.

Изследването на смолянската ученическа реч има дескриптивен, а не прескриптивен характер. Целта е да се опишат и анализират езиковите особености в речта на това функционално социално обединение4 и да се интерпретират връзките и зависимостта на речевото поведение на неговите представители от комуникативната ситуация и от градската езикова ситуация. Резултатите от изследването могат да послужат на учителите по български език и литература като основа за изграждане на методическа система от упражнения за преодоляване на ученическите грешки, продукт на конкретната езикова ситуация. Някои от анализираните фонетични особености в устната реч на смолянските ученици като отклонения от кодифицираната книжовна норма намират отражение и в писмената им реч:

  • изговорът на или e вместо a след шушкава съгласна - чесовник, жерава;

  • мекостта на шушкавите съгласни пред гласната a, преминаваща в ề - чякам, учястие;

  • редукцията на е>и в отрицателната частица не - ни; в съюза че - чи; в основната гласна на глаголи от I спрежение, 1 л. мн.ч. и 2 л. ед. и мн.ч. в сегашно и бъдеще време - пишим; в числителните бройни имена, завършващи на -йсет с изпадане на краесловното т - петнайси;

  • фонетичният облик на възвратната местоименна частица се - са;

  • глаголните аористни окончания -ạх, -ạхạ вм. -х, -хạ - дойдах, четаха.

Постигането на по-висока речева култура обаче е свързано не само с усвояването и спазването на изискванията за книжовноезикова правилност, но и с уместната, целесъобразна употреба на езиковите средства с оглед на конкретната ситуация на общуване. Затова е необходимо езиковото обучение да бъде ориентирано към изграждане не само на езикова, но и на стилистична компетентност като основен компонент на комуникативната компетентност.

a1
                                 
a2
                                 
B
                                 
C
                                 
Формации/СЛП
B1
B2
B3
C
G1
G2
F
V1
V2
K
E
D
O
H
V3
L
M

Фиг. 1. Основни структурни особености на смолянския градски говор

 
последователна употреба на СЛП5
 
паралелна употреба (наред със стандартния вариант)
 
спорадична употреба на СЛП
 
СЛП не се среща

 

a1 - градска книжовна норма, присъща на филологическата интелигенция

a2 - градска книжовна норма, присъща на интелигентските съсловия

в - интердиалектна (мезолектна) норма, значително урбанизирани диалекти

c - слабо урбанизирана диалектна норма, традиционните неурбанизирани териториални диалекти

 

 

СПИСЪК

на основните социолингвистични променливи (СЛП)

B1 - редукция на [e]>[и] в клитики (не, че, без, през и др.);

B2 - редукция на [e]>[и] в основната гласна на глаголи от I спр. в сег. и бъд. време, 1 л. мн.ч. и 2 л. ед. и мн.ч.;

B3 - промяна на [e]>[] извън ударение;

C - промяна на [a]>[] или [ъ]>[] извън ударение след мека или шушкава съгласна;

D - промяна на [e]>[] в начална сричка извън ударение;

O - наличие на ô като застъпник на старобългарските носовки и ерове;

Е - наличие на ê на мястото на и на а след мека или шушкава съгласна;

G1 - отмет на ударението при глаголи от I и II спр. в повелително наклонение;

G2 - отмет на ударението при префиксални глаголи от свършен вид в сег. и бъд. време, 1 л. ед.ч.;

F - облик на футурната частица - шạ, ш’ў;

V1 - облик на кратките винителни местоименни форми ме, те, се - мạ, тạ, сạ;

V2 - облик на кратките винителни местоименни форми ни, ви - нạ, вạ;

V3 - облик на кратките местоименни форми ù, им - хи, хми;

H - облик на личното местоимение аз - йê, йêс;

К - глаголни окончания -ạх, -ạхạ вм. -х, -хạ;

L - троен определителен член при имената;

М - тристепенна система при показателните местоимения.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Статията е част от цялостно социолингвистично изследване на речевото поведение на учениците от 1. до 12. клас в гр. Смолян, осъществено по проект, одобрен и финансиран от МОН, с ръководител доц. д-р Мария Петрова. [обратно]

2. Понякога доминиращият суперлатив як, -а, -о се заменя със синонимите здрав и мощен, също с домашен произход. [обратно]

3. Екавият вариант на това прилагателно е регистриран в двата текстови корпуса и употребата му може да се обясни с популяризирането и преекспонирането на еднокоренния глагол вервам в медийното пространство напоследък. [обратно]

4. За типологията на социалните структури според класификационните системи на Ж. Ошавков и Н. Тилкиджиев вж. Виденов 2000: 79 и сл. [обратно]

5. СЛП - социолингвистични променливи. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Виденов 1995: М. Виденов. Езиковата култура на българина. София: Анубис, 1995.

Виденов 2000: М. Виденов. Увод в социолингвистиката. София: Делфи, 2000.

Виденов и кол. 1996: Виденов, М., Банчева, М., Сотиров, П., Ангелов, А. Социолингвистиката и ученическата реч (под общата редакция на М. Виденов). София: УИ, 1996.

Каневска-Николова 1998: Каневска-Николова, Е. Смолянският градски език. София: Международно социолингвистическо дружество, 1998.

 

 

© Елена Николова, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 14. 02. 2004
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 5.