|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЮБОВТА Е ЩЕДРА КЪМ ТЕЛЕЦА
С татко и мама погребваме цар Калоян
за Иван Асен и дума не може да става
въпреки че ми е бил любим и с него доста
съм си прекарвала а татко беше недоволен :
стига сме ревали никакъв не ни е
какви сме му ние въобще чакали ли сме го
чудехме се как да го облечем казах на мама
да сложи прахчета в ковчега да се запази тялото
да каза тя след време може да го открият
Защо ли настоявах с него да погребем
и жените му
викам друга традиция е ама те стоят отстрани
без работа
Сгъвахме платове и ми изпъкна сватбата му
той се женеше на сцената а гостите амфитеатрално
аз седях на последния стол в скута на мъж
и гледахме онези на сцената как се женят и излагат
виждах как се проваля сватбата им те нищо
няма да запомнят
Да се върнем на неговата смърт и погребение
Но докато седяхме горе се подсмихвахме лениви
как ще се оженим без тормоз по-сполучливо
мъжът още тогава си е мислел други работи
но аз се забавлявах
Така става винаги когато вместо Иван Асен
се жени Калоян
а вместо онзи младоженец умира този
И накрая кой страда
© Десислава Неделчева, 2000
© Издателство LiterNet,
29. 09. 2000
============================= Публикация във в. Литературен вестник, 2000, бр. 28.
Стихотворението печели награда от конкурса "Език свещен на моите
деди...", Национален студентски дом - София, 2000
|