|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЕДИ И ХАПКИ Десислава Неделчева Текстът по-надолу разсъждава върху две новоизлезли книги с поезия в издателска къща "Кала": "Предсъници" от Севда Драгнева и "По следите на Мадлен" от Мария Липискова. Говоря за тях двете в един текст, защото те по нещо си приличат. "Предсъници" е книга за мечтата да имаш "собствена стая" и за избора да не оставаш в нея. Това е непретенциозна сбирка стихове, като кулинарен наръчник, като китка в домашна престилка. Тя е такава и не крие своите делнични пристрастия, прибрана и предмодерна, тя представлява една хигиена на особен тип мислене за изкуство и писане. От една страна, стихотворенията в нея са технически наивистични, от друга страна, те явяват разума на елементарната практическа философия. Книгата пита "Какво да правя със живота си във понеделник вечерта?" и с това вече е навременна. Някъде естрадното звучене се оправдава с кротостта на насмешката. Всъщност, харесвам смирението на тази книга, тя не се надява на нищо повече от това, което е. Никак не е театрална и затрогващо на места държи на точните битови подробности. Дори старомодните инверсии и разваления някъде слог не са в състояние да провалят радостния живот на тази малка книга със стихотворения. Аз отделям 5 сред всички и мисля, че те се отклоняват в по-добрата посока: "Коренът", "Какво да правя със живота си", "Нещо ще се случи", "Искам да бъда добър човек" и "Утеха". Втората книга "По следите на Мадлен" също изявява бита, само че на постмодерната литература. Тя е премного цитатна и откровена в желанието си да догони вече привършилия ентусиазъм на постмодерна. Стихотворенията са съставени от заглавия на творби от различни автори, български и небългарски, съставящи пък те на свой ред свода на литературата-курабийка. Наистина, тези две книги са така близки, те са, кажи-речи, една книга, проговорила на различни културни езици. "По следите на Мадлен" иска да направи крачката между Мерло и Мерло Понти. Вижда се, че тази крачка е необходим етап за автора на книгата, затова и копнежът е разбираем и симпатичен. Така тя става албумна и следговаряща. В това аз виждам нейното качество, като не броя все пак някои други нейни поетически достойнства.
Севда Драгнева. Предсъници. Варна: Кала, 2007. Мария Липискова. По следите на Мадлен. Варна: Кала, 2007.
© Десислава Неделчева |