Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВЕТЕ ТЕОДОРИ

Десислава Неделчева

web

Тази рецензия излиза с малко закъснение година след издаването на двете книги. Какво да се прави, човек е подвластен на поетиката. Книгата на Теодора Куцарова Екземпляр по пощата е стриктно прибрана до бяло или до нищо и да пишеш за нея е все едно да раздумваш монах с обет за мълчание. Когато отмине студът на Теодора Янева пък е обратното на това - емоцията не се скъпи и излиза страстно, но пък зад нея е прибран сюжетът, който болезнено не иска да проговаря. Както се казва, хвани едната, удари другата.

Теодора Куцарова. Екземпляр по пощата. Пловдив: Жанет 45, 2006Преди осем години прочетох първата книга на Теодора Куцарова Път където го няма (1999, Свободно поетическо общество), хареса ми, така и не написах защо. Сега новата й книга, освен че отново е обезсърчителна за коментар, е с още по-добра поезия. Мисленето поезия в нея е свръхпестеливо. Към това прибавяме други две обстоятелства в начина на писане: фино чувство и раждане на поетическия смисъл по чудо, комбинирано с доста уверен и опитен почерк. Могат да се разграничат няколко типа стихотворения, без да е важна точната схема и затова няма да съм особено прецизна, само ще кажа, че има такива със сюжет, в които историята е от улицата или семейна, други са заслушани в себе си до степен да не бъдат разпознати, защото изискват много внимание и смисълът отеква след края на четенето, идва постепенно, ако и ти се вслушваш по-дълго. Трети са почти като първите, сюжетните, но не просто в центъра им стои една ситуация, а като я разказват съвсем детайлно, я изчерпват, стихотворението не отива встрани с настроение или друг момент, то свършва с описанието, всичко е излъскано до блясък, не отеква, а заковава. Има едно стихотворение Голямата онази къща, което прави сюжет изобщо за поезията на Теодора Куцарова: идеалната закръгленост на отсъствието, да си спомним Път където го няма и чистите форми на поезията-ситуация от новата книга. По-нататък отново идва един перфектен образец за прибраност навътре в нищото с единствена следа-драскотина от Мислиш че имаш някого насреща си. Не мислете, че става дума за лаконичност на писането, а по-скоро за лаконичност на мисленето за поезия и оттам идва това скулптурно писане, то пести в посягането към поезията. Такава поезия не казва Нещо, каквото и да било, тя изобразява Това нещо и в повечето случаи е така. Случва се и да казва Нещо, тогава изобразителното е по-слабо. Стихотворенията, които ме накараха да не забравя първата книга на Теодора Куцарова Път където го няма са шест, те всъщност са в центъра на моята история, може да се каже, и за двете й книги: Открих пролука в тялото си, Утре това са два дни, Едно дете плаче до къщата, Взимаш шибания залез, В задуха на нощта си аз едвам, Знаеш свободата ще направи своя удар, като моят фаворит е Едно дете плаче до къщата, стихотворение, което е пълно догоре със смисъла на човешката съвест, с нейната оправдателност, нелепа извинителност пред себе си, с цялата полужестовост на живота изобщо. Мисля за Екземпляр по пощата за по-силната от двете книги, но в първата има така характерни за мен стихотворения, че в случая горната преценка се оказва безсмислена. Ако втората книга е в нещо по-добра, то вероятно това е по-стремителната осъзнатост на писането, увереност, която прави впечатление и създава чувство за сигурност. Да си сигурен в крехките редове е много приятно усещане тук! Крехкостта в дълбокото създава поезията, а сигурността на писането я пази от недоглеждане.

В края на Екземпляр по пощата има още две стихотворения, които подкрепят моя личен сюжет за книгата, едното е: онази твоя кутия/ напълнима със случайности/ съвършено празна// изнизва се последното/ надничало вътре дете, а другото е: самотата привлича/ за да ни направи/ отблъскващи/ от ръба на масата/ да пада всичко. Съществуват факти и житейски преживявания, но тяхната реалност е несигурна, все пак сме направили каквото сме могли и в това е цялата човешка ситуация. Няма как да се разсея дотолкова, че да не видя дзен-будисткото в поезията на Теодора Куцарова. Исках да избегна философстването по темата по една причина: на обвивката на книгата са пръснати иглички от ела, предполагам символ на постоянството, а съм чувала, че безсмъртните даоисти се хранели със семената на шишарките и с игличките. С тази единствена храна тялото им ставало леко и способно да лети. Та, на задната страна на тази обвивка на книгата с червени букви Теодора Куцарова пише, /.../ дали думите - неотличими от повей на вятър, от чуруликането на птиците, казват нещо?Логиката на дзен е коренно преобръщане на философската логика. У Томас Мъртън (Дзен и птиците- лешояди. София: Сонм, 1997) четем Голямата дилема на човешкото общуване е, че не можем да общуваме без думи и знаци, а дори и най-обичайното преживяване се изкривява от навиците ни за ословесяване и рационализиране. Това е най-малко едната страна на писането на Теодора Куцарова. Втората идва още по-директно като обяснение за бялото и стерилното, за прибраността отвъд линиите, за пустотата на ума, Открих, че да се вярва в нищото е абсолютно необходимо. С други думи, трябва да вяраваме в нещо, което няма форма и цвят, нещо, което съществува, преди да се появят всички форми и цветове (Шундрю Сузуки, Зен-ум, ум на начинаещ. София: Арт, 1994). Както и да е, дзен философията може да е важна за поетиката на Т. Куцарова, може да не е толкова, за мен не е от значение, за да харесвам нейната поезия. Любимото ми стихотворение от Екземпляр по пощата е на страница 87: почти цял живот били сме заедно/ каза татко/ цял живот били сме заедно/ поправих го/ и разбрах че греша.Тук е съвсем нищожна границата между нищото от пустотата на ума и болничното от европейския ни усет.

Теодора Янева. Когато отмине студът. София: Фльорир, 2006Книгата на Теодора Янева Когато отмине студът е поезия на болезненото. По-нагоре стана дума за това, че в нея личната история е глътната и стои зад емоцията. За сравнение, при поезията на Т. Куцарова личната история има по-голяма склонност да се покаже, защото е сигурна, че белотата на формата ще я скрие. Това е образно казано, разбира се, никоя от авторките не показва и не крие, говоря за играта на поетиката. Това е първа книга на Теодора Янева, но не защото е първа, в нея може да се открие отдел Нещо като очакване на Нова година - толкова е очаквателно и хубаво, така пролетно и младо, въпреки снежния сезон. В началото на четенето ми, поезията на Теодора Янева ме хвана неподготвена, впрочем замисляли ли сте се, че любовната поезия изисква подготовка на сетивата. Когато отмине студът е любовна поезия с носталгиите и болките от неслучващото се. Като цяло, сюжетът, който изграждам за тази поезия, се върти около копнежното очакване да свърши най-сетне кошмарът, за да започне животът на героинята, ключът е срещата с любовта. Всъщност няма едно поетическо време, а три времена, които съвсем естествено не си противоречат: любовта е дошла преди, може би веднъж, оставила е ясни следи; другото време е в бъдещото й очакване, а третото - в едно настоящо изтичане на моментите любов, любов на тръгване. Илюстрация за първото: Топлата целувка е далече..., за второто: чакам пролетта/ нещо тихо, но невероятно/ да ми стори; Очите ми те търсят; Неподвижна/ чакам/ като жена в оазиса/ мъжът ми/ от пустинята да се завърне; Започвам да броя/ секундите,/ в които няма да те виждам; Продължавам да бродя,/ да чакам,/ да търся, за третото: Времето за нас /изтича много бързо; След малко/ ти ще се отдалечиш/.../ И ще отидеш/ да валиш/ над друга земя. Стихотворението Песъчинки съвместява две времена, изтичащото любовно време и бъдещото му очакване. Има две стихотворения със зряло любовно настояще, това е любимото ми Следи и Картина. Изброявам тези три плюс едно времена на любовност, за да подскажа пластовете на емоционалната част. По отношение на тази книга, аз преди всичко говоря за емоционална конкретност. В нея, разбира се, човекът не съществува само със своите чувства, но вследствие на един болезнен спазъм, те са покрили битовото делнично изразяване и доминират изцяло в поетическата си реалност. Героинята трепери в своята чувствителност по такъв начин, че самотността й е отделен лирически компонент, тя е независим образ в образа. Когато те няма/ искам да спя./ За да не разбирам,/ че съм останала сама./ Събуди ме,/ ако се върнеш./ Когато отмине студът,/ събуди ме.

Поезията изразява света чрез поетически елипси; уникален е начинът за бурна и величествена изява на едно, и в същото време изпускане и забрава за друго парче от човешкото съществуване. Когато отмине студът и Екземпляр по пощата се сговарят само по мярата на едно-единствено нещо: те са съвсем различен тип поезия, но в единия случай поетиката взема назад, прибира излишествата на света като закръгля отсъствието и нищото чрез детайли от битови сюжети, а в другия случай, тя глътва подобни детайли и явява емоцията на преживяването. Онова, което бива изпуснато на земята, трохите, слабостите ни, прави от поезията точно тази важна човешка институция.

 


Теодора Куцарова. Екземпляр по пощата. Пловдив: Жанет 45, 2006.

Теодора Янева. Когато отмине студът. София: Фльорир, 2006.

 

 

© Десислава Неделчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2008, № 2 (99)

Други публикации:
ЛВ, бр. 1, 16.01.2008.