ГРОМ

Изскочи Рибижаби и уместно цяла сутрин
декламира преглед на печата и не се обръщай
каза за да ме догледаш че Громът иде вечен
погромът никъде го няма да внимавам
но аз не взех за смисъл казаното благосклонно
и се обърнах начаса да видя последици ли има
или пък може нещо извънредно а каза Рибижаби
аз Рибижаби съм едно добро красиво и послуш-
но ти отново ме видя не се обръщай вече
недей ме безпокой защо ли не довърши
помислих нещо лошо от болестите му се случи
да навестя обърнах поглед пак си беше там
кротуваше горкото и сподели внезапно
колко ли си важна щом още тук стоя си
не се обръщай няма да сгреша позорно
и после се почеса но шум и не издаде
къде прехвръкна туй сладко Рибижаби
защо ли се почеса на думата пъпчива
то нищо не намеква намеква че съм мила
да му благодаря си казах задето все го няма
обърнах се и ето самичко си стоеше
до изворче познато четеше вестник странен
защо обърна се човешко естество кога ли
ще пренебрегнеш смъртта си както трябва
за края се оглеждаш но краят ти отива нежно
не се обръщай казва аз няма да замина
тук ще си почивам но може Гром да мине
не му отпускай края Апокалипсо верен
но аз пък ще помоля Калипсо да отпусне
пусни ми го Калипсо нека да си тръгне
не ни е вече враг а Рибижаби мънка главата
не обръщай всички сенки бягат и никога погрома
няма да получиш а само гром без дръп
без още сто години без още сто години

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.