ИДИ-ЕЛА ИЛИ ОТЪРВАВАНЕ НА КРАЯ

1

В нощта на тяхното вбесяващо надпяване
видях във бункера на градското стрелбище
черните хористки в полукръг наведени
да пеят моя моя глас и да го гълтат постепенно
и както са вталени реших да ги разлистя
прибавях под полите всяка следваща докато
с последната отпаднахме взаимно лично
Не сварих да се скрия от техния им край
защото ако дойдеш ти ще бъде също нашия

2

Ти казваш му ела той пак ела
Ти казваш му иди той пак иди
Тогава спряха воденичните им камъни ела
остана между мен и тях и всяка поотделно
ела случайно закачено даже без никакво иди
но как ела не е наблизо никой съвсем сама
вземи го и ела и ако щеш когото вземеш този
той няма да ти каже иди момиче после си ела
Черните хористки подредени стената сякаш
на последните вратички затворено и входът
е от другата страна тук не е информация
от малки кръгли тухлички не се разплита
плетката иди-ела стената на последните
кошмари които тялото ми и гласа съставят
колкото по-силни сме били тогава толкова
към края по е построена стената на времето
а пък навремето като строихме ние иди
че свястна работа върши сега и пак ела

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.