Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЕЗКРАЙНА ГРАВЮРА НА ДЪРВО

web | Прози в края на века

1

Така ли е, убождане приятно,
да съблазняваш крехката шушулка,
да любопитстваш и за двата края,
така безцеремонно на вратата
полуобесен да висиш, подавайки
разлистения фалос от съмнения.
Аз бих ти дала, колкото да взема,
но колко ще е то в сравнение.
Да разполагаш с тяло адекватно
е от голяма полза, но ако пък
един безкрай и още повече един
те сполети навръх като сега...

2

Веднъж пътували кола, коне и хора,
но бурята излязла им насреща
и сянката ги разпознала, а дървото
вещо някак едро с много краища
почнало да се разцепва по средата,
да раздвоява рязко, да говори,
всички андрогини се спогледали,
/Адам във паниката се обръснал/
началникът им взел да съжалява,
днес ли тъкмо да избирам пола,
самото туй раздвижване дървото -
нагоре ли към райската градина
към корените на душата мека
или обратно към вратите адови
към тялото, обърнато в земята,
я по-добре все още да пътуваме
/иначе как ще се оставим на съдбата
отсега нататък/, макар че нямаме
охота, да продължим наужким,
все трябва да се изхитрим.
Осъмнали човеците допрени, отрудени,
заплашени - дървото им до гушите,
Апокалипсо в него е така ненужен,
бездушен вътре винаги възможен,
изпратен на безкрайно поведение,
когато се наложило отказал
да спре завинаги движението.

3

Откакто краят има своето начало
нуждае се от процеп и се удължава,
земята не вали докато времето
все още е небесно и дървото още
съединява разликата между края
на небето и края на историята.
Дървото като Цип се цепна и не бива
в средата да вися, но си наваксвам
да им се случи на животите ми
най-доброто за все по-кратки паузи.

 

 

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.