УПОТРЕБА НА РАЗСТОЯНИЕТО II

Кошмарче детско разхождаше наум разните
си работи ужасни, а другите деца добри
във своите легла са забавляваха, милееха,
докато аз бледнеех. По едно и също време
сънувах как ми идва прекаленото -
не нулата вървеше към другите числа,
но не и те да бяха в ход към нея.
Сънувах с отворени очи, бълнувах ли
кръг във кръг - нулата връхлита челно -
точица, която постепенно се уголемява
или огромен Дядо-дявол срещу мен
изчезваше във все по-малки кръгчета.
Пулсиращата буца ме желаеше и как
лакомо, уверено и беззащитна във съня
претрепвах се от страх, задъхвах се,
нещата идваха тъй нагло върху мен,
притискаха живота ми да го разпръснат
или дано го съберат, че да го стрият
и пак да го разпръснат изобщо все
до /пух и/ прах докарваха нещата.
Такова преживяване ме чакаше насън,
но и наяве, защото имах си представа,
кръговете страшни ме заплашваха
на двете им места - сънувах там или
пък помнех тук. Въобще да няма отказ
от живота. Така се случи изведнъж, че
след двадесет години родината ми
се обиди и подходи към стария кошмар.
Родината е кратичка история съвсем
премерена, уподобена на хиляди
различия. Големите родини се крият
в малките: онези във средата, а моята
и някои други разположени към края
осигуряват на големите безкрайност.
Големите във кръг във малките,
които ги обграждат и ярко симулират
просто не безкрайност - нарастваща
безкрайност: големите са първи, а
малките нататък, понякога обратно -
малките повръщат, големите припадат
и цялата безкрайност сега се заличава,
отива тя навътре, водовъртежът гълта
живота ми в кошмара дано не бъде
                                                   първия,
че няма /вече/ да повтарям...

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.