БЕЛОГВАРДЕЙЦИ

В петък, пазарен ден, не се забелязва:
потомци на белогвардейци живеят унесено.
Всяка неделя ремонтират къщата руски модел,
изваждат да ги напече слънцето, копаят двора,
в понеделник отново е скрито, приключили,
само малките момиченца ако метат, кокошките
продължават да ровят, ще ги запрат.
Така въздържани, нищо чудно да прекопават
собствените си родители, някаква лятна кухня
наклонена и чешмата на двора, чевръсто перат.
Нищо не е сигурно и съвсем рядко подстригват
живия плет, а утре е неделя, ще замажем,
ще умножим салончетата и антрето ще закърпим,
всяка неделя показват как приключват,
затварят се и живеят напълно нормално.
Две стаи една срещу друга, таванче отгоре
за риболовните инструменти на загиналите.
Заключват след всеки поглед на пощаджията,
как прибрано живеят, някак обмислено,
дърва им носят, пясък наливат до вратата,
те прибират бързо, що за организация,
така системно копаят двора и аз гледам.
Децата на училище уж ходят, но не пускат
никого вътре, какво да си мисли човек външно.
Смятам да ги издам, това си е тяхна работа,
кой прави така посред бял ден да се съмнява
в собственото си тяло, в местопребиваването,
аз държа на този град, проверявайте нощем.

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.