РИБА ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ДВОР

Излезе на двора да чисти рибата,
едра просякиня я изненада:
 - Дай ми рибата, добра жено,
тя въобще не ти трябва,
пък и почват студовете,
ледът е сковал пазара,
в кърпата ще я увия,
нали риба е това? Нали риба
се канеше да сготвиш,
направи сос и добре издебни
люспите преди да ти се лепнат.
Прилича на огромна скарида
рибата, за шаран мечтаех,
но както решиш. Такава бяла.
- Аз почти обработих рибата,
защо не ми дотърча преди малко,
но как е тъй бяла наистина
не знам, сигурно е отражение.
Ох, защо сега си се сетила,
я си отивай без рибата,
направи го заради мен,
приятелко такава, прелъстителко,
помогни ми да я сваря.
- Но днес съм съвсем принудена,
докато лежах, сама останах,
момичето се спомина рано,
търся риба, но и слугиня,
ела съвместно с бялата риба,
дай да прегледам тялото й,
хрилете извадени, по очите личи
какво е добавено. Надвечер
ще ни бъде добре и полуизядена
ще е само рибата. Дано
да я изненадаме.

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.