* * *

Жената отсреща, тази луда на перваза,
все по ношница, все по-гола,
е изчезнала от прозореца.
Какво ли прави във вътрешността
на къщата, в пагубното действие
на коридорите и мивките.
Не й е мястото навътре,
нека да я виждам непрекъснато,
какво ли прави сред канчетата
и варта, сред гребенчето и каналите.
Нека да стои на прозореца,
да учи английски от децата,
да следи как простирам прането,
да бъде накрак по всяко време,
защото ще изпусне нещо,
все нещо ще й се размине
и тогава какво ще прави
                    със себе си,
тогава да не вземе да изчезне
навътре или още по-зле -
                     все по-навътре
към непознати мебели и дрехи.
Жената трябва да се задоволи
с този прозорец без перде,
защото се тревожа за нея,
а това е страшно продължително,
не става дума за мен, който и да е
трябва непрекъснато да я вижда.

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.