БЕЗСЪНИЦИ

"не идвай чак при мен"
                        Яворов

На седемнадесет внезапно Марина бе видяна
цялото й тяло даже вътре захарната жлъчка
душицата на тънка кинолента гледана в "Палас"
А всъщност майка й която скоро бе умряла
започна първа после всички мъртви чичовци
се изредиха на седемнадесет едва Марина
подлъга тялото си цялата природа гледаше
отворени очите на Марина но тя не вижда нищо
а те през тях я виждат как се златокъдри вечер
Аз виждам просяци кашони на връвчици стегнали
които се изреждат в къщата на Яворов намигат
за да забравя да ги видя и те да ме забравят
Марина ме намери някой ден когато скришом каза
че виждала насън как майка й я ослепява бавно
тя иска да не виждам моля ти се плаче чака
през очите ми да разузнава как ходя по земята
оттам да влиза погледа й светлината като кука
да измъква само кой поиска Марина за домашен
жироскоп на седемнадесет аз нямам воля за очи
не виждам как порозовявам нито че сама и аз
отивам там при мама запътила съм се така че
пътят в мен се е запътил да премине като мъж
да провери най-после пътническата си дажба
но ти не идвай чак при мен а остани на прага
за да ме гледаш постоянно да не гледам туй
което става тук за да не гледам мамо

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.