АПОДИЯ *

Късно е тепърва да забогатявам,
лесно е да ми е все едно като сега,
защото нямам никакви възможности.
                  Но нямам също и идеи.
Тогава Рибижаби излезе от водата
и тайничко ми препоръча да пея си:
          "А аз не ща богатство ей така,
          какво ли ще му сторя пък,
          а то на мене - нищо."
Значи късно е да проявявам радост
от утрешните си отличия, дори и
да обичам, мъже ще ми се губят,
така ли ще посрещам двадесет
                                   и първия си,
една набъбнала от щастие кокошка
и гъска, и добра жена. Нищичко
не предпочитам, но трябва да поканя
всички тези хора, да нагостя,
а после да ги разположа мъдро
на равни разстояния един от друг
със достъп до всеки и до мен,
един от тях в какво не би повярвал,
когато се нуждаел тъкмо
             от незначителен макар успех.
Сега обаче аз загубвам преждевременно,
преди основната сполука. Страната ми
се натоварва със допотопни украшения,
             а днес съм уязвима по природа. 

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.