ЗАДРЪСТВАНЕ С ХАРТИЯ

Десислава Неделчева

web

На 15 февруари във варненската градска художествена галерия беше открита изложбата "Уникати от хартия", която ще остане в галерията почти цял месец - до 10 март. В изложбата участват осемнадесет автора с около четиридесет творби. Цифрите са внушителни: при тоталната липса на концепция, която да ги обедини, никоя от тези творби не може да окаже минимално адекватно въздействие. Нека отново ясно да артикулираме основния проблем - артпроцесът при представянето на подобни групови художествени изяви започва от фигурата на куратора, минава през художника и творбата и накрая стига до зрителя. В изложбата, за която говорим, нямаше кураторска работа. Подборът на художниците и творбите на ниво изразно средство още не означава кураторстване. Съжалявам, че трябва така елементарно да обясня, но функцията на куратора е изключително важна - той ражда идеята за работа и тя бавно се превръща в концепция за изложба на базата на философски и културологични основания, които творбите по свой начин опосредстват. Направилият подбора Ванко Урумов, нямаше основания от подобен род. Или ако ги е имал, те не са станали ясни, отказвайки целенасочено да моделират художественото пространство на галерията. Тук не обсъждам качеството на отделните творби - всяка от тях има своите естетически параметри. Изложбата е изградена върху една подмяна - не става дума за концептуално използване на хартията като представа и понятие, а единствено като материал за изработка, като средство за изразяване. Хартията в случая играе същата роля, каквато маслените бои играят в изложби от типа "живопис" - схемата е позната от тоталитарните ОХИ. Принципът на Ванко Урумов е същият. Нещо повече - при участието на осемнадесет автора, чиито творби са разположени общо в шест зали, две от тях обслужват произведенията на шефа на галерията Ванко Урумов. Докога в Градската галерия на Варна, ще се правят изложби с изявен непрофесионализъм и читалищен привкус? Подобно невежество би било по-оправдано в някоя частна галерия, но не и в общинската, за която като данъкоплатци, имаме претенции.

При откриването на изложбата "Уникати от хартия" стана ясна и неадекватната псевдоизкуствоведска позиция на Румен Серафимов. Петнадесетминутното му слово с екзалтиран поетизъм описа едва чисто външните белези на творбите, чрез което още веднъж лъснаха липсата на каквато и да било мислеща гледна точка и адекватна артстратегия. Не е достатъчно само да сме добри организатори, трябва от време на време и да мислим.

Сред цялата процедурна бутафорност изглежда по-скоро логична и нелепата брошура на изложбата с имената на авторите и цената на произведенията им. Срещу някои от тях е записана сумата в лева, срещу други - собственост, а срещу трети - инсталация. Като че ли инсталациите не могат да бъдат продавани и да бъдат нечия собственост.

Всеки детайл от тази изложба показва степента на фалшивата й уникалност. Как обосноваваме ръчните уникати в изкуството в началото на двадесет и първи век, когато всичко би могло точно да бъде репродуцирано?

Изложбата "Уникати от хартия" е едно несъвременно недоразумение.

© Десислава Неделчева, 2002
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация във в. "Литературен вестник", бр. 11, 20-26. 03. 2002.