Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГАВРИ В ЧЕСТ НА 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ
Предизвикан отговор

Цвета Трифонова

web

На 4 март т.г. в. "Стандарт" е публикувал отворено писмо от г-жа Мая Вапцарова - "член на СЕМ", във връзка с публикацията "Водевилът с Вапцаровите архиви" в електронно списание "Либерален преглед" и в. "Гласове" (бр. 1-2, 2009 г.) от Цвета Трифонова. В него се отправят въпроси, инсинуации, обвинения, вопли и оферти, на които не мога да не дам отговор, понеже са адресирани към мен. Но не поради Мая Вапцарова, а поради читателите на вестника. Отговарям по реда на поставените въпроси. За да не изписвам многократно фамилното име, ще използвам и инициалите М. В.

  1. Дипломата ми за висше образование по българска филология и история, не е купена, а е издадена от СУ "Св. Климент Охридски" през 1979 г. след положени 38 семестриални изпита и 3 държавни с общ успех и от двата формата кръгло "много добър 5", за което са налице необходимите държавни документи. Г-жа Вапцарова е забравила, че в ония времена дипломи се подаряваха и се напъхваха във висшите училища силом, без конкурс, със запазен ред в първите места на класациите само некадърните отрочета на активните борци против "фашизъма и капитализъма" и на висшата партийна номенклатура по прословутата буква "Ж". За неин късмет към тази категория принадлежи Мая Вапцарова, щерка на член на ЦК на БКП. Не и аз.

  2. Г-жа М. В. е намерила за необходимо да се афишира като институция "член на СЕМ". Нито в тази публикация, нито в която и да е друга, аз не се представям и не се подписвам от името на институцията, в която работя, а само от мое лично име. Понякога редакторите издирват, изискват и слагат такива сведения във връзка със своите стандарти, но тези бележки са извън моите текстове. Така че и във " Водевилът..." аз не "лъжа" от името на БАН. Мястото си там съм намерила през 1981 г. Макар че заварих института нагъчкан с министерски съпруги, с деца и протежета на писатели, професори, на членове на ЦК на БКП, съветници на същото и агенти на ДС, все пак имаше нужда и от черноработници, хора, които да вършат тежката работа, например преписване на възрожденски вестници и разчитане на архиви. 27 години съм именно такъв, занимавам се с литературни архиви и съм защитила непрестижното си място с 3 авторски книги, 4 други, на които съм съставител, редактор, автор на предговорите и справочните апарати, също и със стотина статии по различни литературноисторически теми и пр. Две от книгите ми са посветени на архива на Никола Вапцаров, който познавам "де визу" от А до Я, работейки с него в продължение на 20 г. Ако племенницата си позволява да лъже на гърба на СЕМ и ДПС, то не означава, че всички имат причини да го правят. Лично аз нямам никакъв интерес да лъжа за каквото и да е.

  3. Никъде не съм се занимавала с етническите проблеми на семействата Вапцарови и не съм доказвала, че са "македонци", защото не ме интересува фамилията, нито родовата им кръв. Няма такива твърдения нито в книгите ми, нито в статията "Водевилът с Вапцаровите архиви", където темата е съвсем друга - съдбата на Вапцаровите архиви и манипулациите с тях. Това е предварително изгубена кауза, защото М. Вапцарова винаги ще бъде такава, каквато й отърва да бъде, може да си смени не само партийната идентификация, но и родовата и етническата, ако се налага. Доказала е, че го може, само за да плува отгоре.

  4. Не знам дали поетът Н. Вапцаров е адресирал стиха "платени с чужди пари" за мен, тъй като тогава още не съм се родила. Във всеки случай съветският полковник от НКВД Цвятко Радойнов е плащал на самия него месечна издръжка за участието му в нелегалния военен център на ЦК на БКП, както признава в показанията си пред съда през 1942 г. Може за себе си да е писал. Нито преди да се родя, нито след това съм получавала от когото и да е "чужди пари", не съм важна фигура с позиции, на която някой чужденец ще си даде парите, а и няма за какво. Аз си пиша и без пари, ей така, когато ми е интересно и защото това ми е професията, за което получавам заплата. Справка - попитайте главните редактори на "Либерален преглед" и в. "Гласове" дали съм взела и стотинка за тази публикация. За да отпечатам книгата си "Н. Вапцаров. Текстът и сянката" получих помощ от дъщеря си и от скъп приятел - музикант от Пловдив. На чужди пари разчита Мая В., видно от чуждите и нашенски програми, около които се е увила.

  5. "Защо не цитирате оригиналните доклади, върху чийто текст така се вайкате?" - така ми се кара изпеченият демагог. Цитирам оригиналните доклади в статията си, всички думи в кавички са цитати от Вапцаровия оригинал. И не само ги цитирам, но и съм разчела и публикувала целите текстове в книгата си "Н. Вапцаров. Текстът и сянката", а и по-рано в "Литературен форум" през 1995 г. Ограниченото съзнание, фиксирано върху конюнктурата, иска да елиминира съществуването и смисъла на тези факти и продължава да ги мисли като опасни негативи в духа на полемиките от 60-70 г. на миналия век. Затова обръщам внимание на ръководството и специалистите от Държавния исторически архив, а и на културната общественост да ги пазят добре, за да не им се случи нещо на двете Вапцарови тетрадки, които изплуваха след 40 години от секретния архив на ЦК на БКП. Може да изчезнат по някакъв начин или пак да ги приберат на сигурно място, а най-вероятно е да ги унищожат завинаги. Е, тогава вече ще могат да ме обявят за мистификатор.

  6. "Стигате дотам, че просто да привеждате тези на Коминтерна от 40-те години на миналия век за някаква отделна македонска държава и принадлежността на Вапцаров към нея" - оттук нататък М. В. ми изнася лекция за Коминтерна и неговите епигони напълно в духа на декларациите на нейното семейство от 60-те години. Все едно е преписала открито писмо на баща си или баба си. Излишен труд. Не съм носител на въпросните тези, не ги споделям и нямам такова изречение, че поетът Вапцаров принадлежал към отделна македонска държава. Такава не е съществувала все още по времето, когато той, заедно с другарите си от Македонския литературен кръжок, подема инициативата за македонски език и култура. Напротив, защитавам поета от самия него, анализирам доклада в сравнителен план с поезията му, за да докажа, че е изпълнявал политическа поръчка, а не е изразил своите убеждения и самосъзнание. Явно авторката на памфлета има нужда от отклоняване на вниманието на поредната "вапцаровиада" и нарочно подклажда забравената тема. По-късно ще се разбере защо, не и сега.

  7. "Защо не се занимавате с поезията...?" - държи ми сметка наследничката. Занимавала съм се. Доказала съм авторството на 7 ранни стихотворения, намиращи се в чужда тетрадка. Реконструирала съм от фрагменти, разпръснати в различни архивни източници, незавършената поема "Илинден", легитимирала съм последната редакция на стихотворението "Огняроинтелигентска", описала съм урбанистичните фобии в поезията на Н. Вапцаров и т.н. Един "вапцаровед" с изключителни претенции би трябвало да следи изследванията за Вапцаров не само от вестници, но и от книги.

  8. "Вие с много лека ръка изведнъж говорите за македонски кръжок, на който Вапцаров е бил член. Ами покажете ми членската му книжка." - На това смехотворно обвинение даже няма нужда да се отговаря. М. В. разчита на незнанието на широката публика, хвърля прах в очите на неосведомените читатели. Няма как лукавостите й да минат пред специалисти, литератори и историци, които знаят, че Вапцаров не само е член, но и един от основателите и че Македонският литературен кръжок не е издавал членски книжки като някоя партийна формация. Не аз съм измислила "изведнъж" МЛК, за него има стотици спомени, публикации и снимки, включително от партийните организатори, от живите членове и самите роднини. Не аз приписвам на М. В. и нейния чичо "небивалици и ОМО-илинденски забежки". Съществуването и дейността на кръжока е документирана историческа истина, а не е измислица, колкото и да е жално на М.В., уж забравила, че допреди 20-ина години никой не е отричал това. Справка: Н. Вапцаров. Биобиблиографски указател. София: Изд. на НБКМ, 1979; Н. Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му. София: Изд. на БАН, 1978.

  9. За ОМО-илинденските забежки да си отговаря самата тя. Аз нямам такива теории.

  10. "Г-жо Трифонова, вие си живейте със старите комунистически възгледи, но не анализирайте поезията на поетите по този начин." - Камъкът е хвърлен в погрешната градина. Аз нямам комунистически възгледи, нито стари, нито нови и никога през живота си не съм била член на БКП, на ДПС или на която и да е друга политическа партия, за разлика от БКП-режисьорката и ДПС-членката на СЕМ. Ръководя се от етическите си възгледи - и те са: професионална добросъвестност, справедливост и истинност. Никога не съм залагала живота, времето и труда си върху основите на лъжата и демагогията, знаейки много добре, че такова поведение не е нищо друго, освен безсилие, безсмислица и житейски провал.

  11. "Или ако пишете за пари, елате, аз ще ви ги дам просто за да не пишете повече." - това е интригуваща оферта. Ама се отхвърля. Ще ме излъжете, г-жо Вапцарова. Вие не давате, вие само знаете да вземате. Май си мислите, по стара комунистическо-ченгесарска инерция, че още можете да командвате кой да пише, какво да пише и за кого. Ще пиша, въпреки подкупната оферта, и ще изобличавам лъжите, демагогията и аферите ви, защото това е моята работа. И защото от 12-годишна възраст знаех наизуст и рецитирах цялата стихосбирка "Моторни песни", защото посветих 20 г. труд, пожертвах си зрението и единствената ми печалба бе проникновението в трагичната участ на големия български поет.

  12. Сервирате ми сега разкрепостени лозунги, европейско съвместяване и пр., а не проумявате нещо съвсем елементарно, че Никола Вапцаров не ви е фамилна мандра, а е поет на нацията, на българи и македонци, на света и на всеки, който го цени и е отговорен за паметта му, не само на вас.

  13. Лозунгът, използван за заглавие, е тавтологизъм - отнася се за собствената ви персона и за родата ви. Гаври с паметта на поета са плитко скроените лъжи във връзка с "намерените" нови стихотворения, както и ровенето и оскверняването на гроба, за да можете да пренесете костите в приватизирания от вас музей в град Банско. След като гаврите и авторите им са пред очите на цяла България, целта на сегашното писание е ясна - да отместите вниманието от мерзкото театро чрез поредна доза патетика, но за чужда сметка. Не се надявайте на мълчание от моя страна, а на наблюдение, това мога да ви кажа.

10 март 2009 г.

 

 

© Цвета Трифонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2009, № 3 (112)