ЕДИН НАБЛЮДАТЕЛ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НА ДОБРОТО И ЛЮБОВТА
За стихосбирката "Добросфера" от Константин Икономов

Цвета Трифонова

web

Джордж Бюкянян (пълномощен министър на Англия в Санкт Петербург) заявява през 1903 г. "Аз бих желал в моето отечество Англия да се ражда на 100 години по един Стамболов. Вие искате в малка България в 20 години да има двама Стамболовци." ("Галерия на убити държавни мъже", 1927 г.).

Е, градът Банско, като една малка държава в държавата, успява да реализира и да конкурира мечтаното от могъщата Великобритания, но не в сферата на политиката, а на духа. На всеки век тук спонтанно се появяват, без да се обучават в престижни академии и колежи, големи български просветители и творци - през 18. век оттук тръгва пътят на Отец Паисий Хилендарски и на народността към възраждане; през 19. век това е родното място на главния учител и просветител на Отечеството Неофит Рилски. През 20. век Банско дава на България един голям поет - Никола Вапцаров; днес, в зората на новото хилядолетие и второто десетилетие на 21. век пламъкът на словото отново се разгаря в Банско, в творчеството на друг забележителен поет - Константин Икономов. За късмет на националната култура изконната родолюбива и поетическа традиция на Банско продължава да се развива и утвърждава, което е обнадеждаващо на изобилния фон на музикалните джаз и рок фестове. Убеждението ми не е голословно - който познава предишните му две книги "Високосна година" и "Банско - роден дом", неминумо е открил, че този човек е самият планински дух, слят е с диханието, с ароматите и гласовете на великата планина, надвесена над градчето като закрилящ Бог. След известен брой години или десетилетия, когато девствената красота на пиринските потоци, мури, обитатели и цветя изчезне, когато поривът за волен полет, за свобода и простор ще са погълнати от грандомански ски-проекти и от хищни консуматорски апетити, те ще са опазени само в страниците на Икономовите стихосбирки и албуми. Сега, с книгата "Добросфера", поради излишък от мъдрост и ерудиция и със силата на своя профетически ум К. Икономов се явява предвестник на нова пантеистична философия, чийто силует все повече се мержелее на хоризонта като спасителен пояс за давещото се в пороците и ламтежите си човечество.

В стиховете тя не е изведена като абстрактна идея, а като устойчив, практически светоглед на автора. Новост е в съвременната българска поезия подобен мащаб и глъбина на светогледа - поетът от Банско има космическа гледна точка. Позицията му на наблюдател, виртуозно вплетена във формата "рак", е програмирана в едноименното заглавие "Наблюдател". Тя е едновременно височинна и дълбока - това е висотата на зрелостта и интуициите на неговите 72 години и утаената в дълбочините на паметта мъдрост на предишните поколения. Поради тия особености неговата и нашата родина не е просто красивото земно кълбце, а необозримата и тайнствена Вселена. За пръв път някой ни внушава, че тя не е враждебно и опасно пространство на непрогледен мрак и смразяваща самота, а напротив - че е пространство, изпълнено с доброжелателност, с любов и доброта. Това е поетическо провидчество за бъдното, когато човекът ще чувства Вселената като свой дом и своя отговорност. Поемите от "Добросфера" с лекота се носят из ефира и събират витаещите там духове и енергии, които ни наблюдават и закрилят, които слизат между нас във вид на малки богове или в чистия образ на децата. Те постоянно и доброжелателно изпращат сигнали и информация за различни неща, но малцина - само учени, поети и музиканти - умеят да разчитат техните кодове и шифри. Но не само това - лирическият космос на Икономов е запълнен до краен предел с милиардни човешки чувства и енергии - сънища, спомени, мечти, любови, несподелени чувства и носталгии няма къде другаде да отидат, освен в ефира. Така че нищо не се губи и не умира безвъзвратно, всичко битува заедно и слято, движи се диахронно във времето и в пространството - земно и космично, живо и мъртво, сакрално и профанно, божествено и човешко са в подвижно, гъвкаво и хармонично единство. Този непрекъснат обмен и общение понякога се конкретизира в страстни прегръдки между небесните субстанции и земната гръд, например чрез бурите, нажежаващи до болезненост поемата "Прегръдката". Творбата се вписва в еротично-космичната линия за любовта между жадната земя и бурния напоителен дъжд, блестящо и сурово претворена в стиховете на Гео Милев ("О, Дъжд, о дъжд, обилен и печален"), Никола Фурнаджиев ("Дъжд") и Христо Фотев ("Тоя дъжд е с тяло на мъж"). У Гео Милев природният феномен е "пиян, разголен, волен, вакханален", в прочутата творба на Фурнаджиев е с дяволски еротични нюанси - "като тъмен жребец, като мъж", "с космата снага" и "дълбоки зелени очи". Мачовският стил на Христо Фотев прозаично оголва същината в нейния полов аспект - "Тоя дъжд е със тяло на мъж/ и със воля на мъж - тоя дъжд" и освен това го рисува гол, със жестока страст, "работник, строител и мъж". И в трите великолепни произведения космическият феномен е носител на мъжкото, оплождащо начало, а земята е женска, топла, с пламенни прегръдки. В "Прегръдката" на Икономов природният акт пак се персонализира и еротизира - тук е "непознат исполин", и със същите техники - "мощни гръмотевични тласъци", "хладни небесни прегръдки", "жарки целувки на мълниите", а след интимния допир остават болезнени рани - черни кръгове върху изгорената плът на земята. Самородното в световиждането на твореца от Банско е свенливата чувственост - не се прекрачва тънката черта между природно-естетичното и човешко-сексуалното. Алюзиите с човешката любов са дискретно загатнати, например в бебешкия мирис на гъбките челадинки, дъхави рожби на буреносната страст между небе и земя.

В глобалната поетическа визия за света има място и за низшите твари - за поета и те са рожби на Твореца, паралелни жизнени системи, равнопоставени с човешките, натоварени с важни мисии и даже по-съвършени от нас - според стихотворенията, посветени на пчелите и дъждовните червеи. Уважение и разбиране, толерантност и грижа към всичко, създадено от Главния архитект и дизайнер, както го назовава Икономов, е моралната идеология и визия на бъдещето. Още сега, когато започват да измират пчелите и масово се самоубиват китовете, когато видовете все повече изчезват, топят се ледовете и изсъхват горите, поетът ни отваря очите и сочи спасителен път на милост и доброта към живота във всичките му форми. Глобално и свързано е не само всемирното пространство - в поезията на Икономов времената и културите също са в непрекъсваема верига, преливат една в друга, взаимно се оплождат, надграждат и обясняват, говорят си и се разбират, въпреки смешението на архаични и модерни езици. Сговарянето на културните пластове на миналото, настоящето и бъдното - без никакъв дисонанс, съживяването и съжителството на митология, фолклорни обичаи, библейски легенди, Светото писание, художествената култура и високите постмодерни технологии е блестящо творческо постижение. Съвременни географски, физически и технически термини са смесени в артистична амалгама с архаизмите на древни култури. Например ще сте изненадани от игровото преобразяване на мита за Адам и Ева, видени като студенти в райския факултет по специалността "Световен мониторинг", където ангели и серафими са преподаватели, а пазачите са сатаните, какво и как се е случило и защо са били изгонени оттам поради скуката от 10 семестъра обучение. Библейски мотиви, християнски символи, фолклорни ритуали, са в органична спойка с терминология от сферата на нанотехнологиите, микропроцесорната и квантовата механика. Поетът ги изкачва като стъпала от безкрайната стълба на битието. Всичко е модификации на всеобщия гениален промисъл, всичко е свързано и продължава да е заедно в метафизичната бездна. Икономов сътворява един споделен, цялостен свят, споен от всемирен Разум и Доброта. Той е дълбоко религиозен човек, но религията му е Любовта, тази фина човешка и божествена еманация. Религиозната догма и църковната практика е извън неговия периметър, дори когато пише на религиозни теми, например в поемите "Реликвата" и "Битие". Открива своя Бог на любовта в очите на иконите, в камбанния звън, в очите на децата, в любовта между хората. Бог е навсякъде в природата, в росата, във всеки разкошен цвят и в короядите, в грохота на каменопади и водопади, в багрите на залезите и в зазоряването, в спотаената тишина на дългите нощи. Стига човек да има сетива за могъщото и нежно дихание на безбройните дарове на Живота. В тази жизнелюбива поезия липсва смърт, няма гняв, нито следа от омраза - тя излъчва само доброта, обич и благодарност, самата тя е благослов и химн на жизнелюбието.

Ето че идвам до момента, когато не ми се иска да кажа нещо, но как да го спестя, след като е самата истина. През 20. век големият поет на Банско, Никола Вапцаров пресъздаде в цикли от "Песни" лика на своята катастрофична епоха, тресяща се от агресия, войни, революции и масови убийства. В поезията, която всички сме цитирали на младини, свистят куршуми и се развяват бесилки, бушува омраза и ненавист към враговете и към враждебния град (тя пъпли като проказа и разкапва душата), там човешките лица са вълчи муцуни и кървави мутри, животът е свирепо куче, озъбено свирепо псе, изпечен развратник, а светът е затвор. Пълно е с трупове и се лее кръв и пот, пише се с кръв, мирише на кръв, даже на Живота кръвта изтича. В тази поезия се псува, плюе се, пъшка се и се стене, чува се вой и ръмжене. Вилнеят всички демони, изпуснати от бутилката на екстремната епоха и от травмираната човешка психика. Човекът на Вапцаров е или окаяна жертва, проснат на площада от своя брат, или е принуден да стане герой, да се взривява с ракета, да чупи с глава ледовете в името на смътни мечти и откровени химери, но и навъсен нещастник, който се гърчи в параноята и обсесиите на своето трагично време. Той е силен, решителен, саможертвен в борбата, но е слаб и самотен, изоставен и лишен от любов и от подкрепа, когато се изправя сам срещу бронебойните патрони и смъртта. Никой не е с него на прага на вечния мрак, нито партията му, нито любимата, нито Бог. И сам се самотрича в предсмъртната си творба. Омагьосан е и подвластен на идеята, че всичко трябва да умре, за да се роди нещо ново и по-хубаво от старото. Но когато се изгради отново, Животът ще бъде впримчен в "яки бетонни стени", а "на дните водите", т.е. течащото време на уникалния човешки живот ще са "впрегнати в бетонен ръкав", ще са управляеми и подвластни на една измислена доктрина. Има странно противоречие във факта, че мечтателят Н. Вапцаров иска да вгради и укроти своите "пролетни и песенни" блянове в яки бетонни огради и бетонни ръкави. Бетонът като основа на една система първо се роди в мечтите на поетите комунисти, но сетне се реализира от партийците освен в заводи, и в концлагерни каменни кариери, в гранични телени мрежи и берлински бетонни стени, в политически затвори, а затворническите атрибути придобиха тотални мащаби. Никола Вапцаров, големият поет на Банско показа тъмната, разтерзаната страна на човешката личност, сриваща се сред колизиите на 20. век. Той се бореше да срути строя и режима, смятайки, че това е достатъчно условие за щастието на човека. Това, уви, се оказа "празна химера".

Днес, чрез поезията на друг свой син, Банско обръща към света своето светло, сърдечно и усмихнато лице. Показва смирението и скритите добродетели, чувствителността и любовта си към красотата и към живота. К. Икономов и не помисля да преборва режими и системи. Неговият обект за промяна е човешката личност и надеждата му е да я промени с любов и доверие, да я препълни с копнежи за доброта и нежност към всичко, което ни заобикаля, към света и вселената като човешки и божии местообитания.

Днес, държейки в ръцете си това издание, градчето се превръща от символ на борческа ярост и геройска гибел в огнище на висша хуманност, в родно място на просветления и толерантен дух, а това са факторите, от които съдбовно зависи оцеляването на човечеството през идущите столетия. Затова всеки, който има голяма къща и малка библиотека в нея, може спокойно да постави стихосбирката "Добросфера" на лавицата до най-престижните български книги и редом до достойните имена на българската литература. За зла чест, повечето от големите български книги са величави, мрачни, драматични, или както казва Вапцаров "епични", понеже все такава е историческата и духовната биография на племето ни. Дано тази великолепна лирика, събрана в страниците на "Добросфера", родствена на тихите елегии на Дебелянов, на пеперудените строфи на Николай Лилиев и метафоричните капричиа на Николай Кънчев, да бъде също като тях контрапункт на мрака и обещание за обрат в настройките на мисленето и живота ни - от национална мизантропия към национален оптимизъм, от злост и ненавист към добротворство и толерантност и така да отвори пролуки към един по-добър и омиротворен свят, в който ще бъдем поне толкова щастливи, колкото е поетът наблюдател Константин Икономов.

Накрая, като всеки заядлив критик, ща не ща, налага се в казана с критическия мед да сипя и българската задължителна лъжичка катран, надявайки се, че тя няма да вгорчи удоволствието от съдържанието на книгата. Все пак се отнася до второстепенен полиграфски фактор, каквото е графичното оформление. То е идея и дело на именит професор, но според мен е направено прибързано, преди графикът да се е запознал и проумял духа и смисъла на стиховете в "Добросфера". Поради тази причина графичният дизайн не само не им съответства, а е в крещящо противоречие с тях. Поезията, събрана между кориците, е ефирна, въздушна, пронизана със земни и небесни светлини и багри, тя има бяла и сияйна душа, излъчва нежност, ласкавост, красота. А е затворена в дървен кафез. "Дървена" и кафяво-черна е корицата, вътре в греещата поетическа вселена са нагъчкани още 21 черно-бели или само черни, размазани графики и отпечатъци от дървесни фрагменти. Сами по себе си някои от тях са интересни като естетика и визия и вероятно биха били подходящи за една антология на дървото. То също е значим и интересен природен елемент, има своя топлина и тайнствен рисунък, мъдро е и мълчи красиво, но не и когато е врязано като черен и натрапчив масив в бялата кост на една духовна еманация. Тук обаче визията на "Дървото" шества из книгата, притиска и ръфа ефирната лирическа плът и сякаш нарочно сковава и пречупва чувството за полет и за небеса. Жалко, че се е случило подобно разминаване между двата най-важни компонента в иначе прецизно изработената книга "Добросфера".

© Цвета Трифонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2011, № 10 (143)