Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Разпилявам се с вятъра
в хилядите му посоки.
На вчерашните релси в края
отново тръгва път нанякъде.
На края на небето - полет.
Отвъд сезоните на не една любов -
предчувствие за друга.
Нечия.
Навярно моя.
На далечния ръб на земята -
падане.
© Бояна Петкова, 2001
© Издателство LiterNet,
09. 01. 2002
============================= Първо издание, електронно.
|