В нощта,
преди да си тръгна,
ще те любя до отмаляване
и ти нищичко
няма
да подозираш.

Ако е топло,
ще лежим в тревата
зад блока,
ще си говорим
за Андромеда
и за къщата, която ми измисляш.

Ще ти е чудно само,
че отпивам от коняка ти,
макар да не го обичам
и че вече
не споменавам
Индия.

Когато заспиш,
ще отрежа косата си
с градинарската ножица
и ще ти оставя
една от сребърните си
обеци.

Онази,
дето си няма
двойник.
Ще си тръгна,
но ако ме загубиш,
на кого ще строиш къща?