Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Как така ми звъниш на вратата?
Не виждаш ли,
че съм само полу-истинска,
полу-тъжна
и полу-скитница.
И отвън
не ми пише името.
За по-лесно,
за да мога да хлопна след себе си,
ако ми писне...
Как така ми звъни телефона?
Дори нямам номер.
Ти как така ме намери?
Тук не свети
дори в килера!
И защо, защо ли отворих?
А сега съм в капана.
Вчера сложих табелка отвън
и от днес звъни телефона.
Само ти се обаждаш.
дори да отиваш за мляко.
Имам си име,
не скитам
и съм тъжна
само понякога.
© Бояна Петкова, 2001
© Издателство LiterNet,
09. 01. 2002
============================= Първо издание, електронно.
|