Ще станем късно.
Кафето ще дъхти
на самота за двама.
Ще сапунисваш дълго
девственото ми тяло
и ще ни приюти неделята
в скута си като в люлка.
Снежно ще бъде. И тихо.
И тъмнината ще пропълзи
по терлици по лъснатия
свод на небосклона.
Топлото ще ухае на
мляко с канела и сушени ябълки
и телата ни ще се сливат.
Съседът отгоре ще свири Шопен.
Ноктюрни.
И в душите ни ще пропълзи
синьо.

декември 2002